Ако човек не пази добре равновесие при изпълнение на балансиращи номера ще се размаже на земята.
Ето няколко такива невероятни номера.
През 1553 г.холандският акробат балансирал на един крак върху ветропоказателя на катедралата „Св. Павел“ в Лондон, развявайки лента с дължина 4,6 метра. Какво ли не правят хората само и само да привлекат вниманието върху себе си?
През 1859 г. френския въжеиграч Жан Блонден преминал по въже над бушуващия Ниагарски водопад на 50 метра височина. Дори имал превръзка на очите си. Блонден прекосил водопада и на кокили. До тогава само се перчел.
През 1842 г. госпожица Кук предизвикала сензация в лондонския цирк. Като седяла на масата изпила чаша вино. И какво е чудното тук, това и аз го мога? Едва ли. Всичко било балансирано на тънка жица.
През 1995 г. Александър Бендиков от Беларус балансирал върху пирамида, построена от 880 монети.Тя бола обърната надолу и се крепяла върху ръба на една-едничка монета. Какво ли щеше да стане, ако на някому тогава са потрябвали дребни?
През 1996 г. американецът Брайън Бърг построил от карти къща на 100 етажи. Тя била висока 5,85 метра. Това станало в Копенхаген, Дания. Интересно нямало ли е по-интересна работа да върши от това?
През 1990 г. бразилецът Леонардо Енрике Басето карал велосипед на едно колело през невероятните 640 минути.
Удивително е кави предизвикателни и смъртоносни номера могат да направят хората, при условие, че всичко е балансирано.

26 февруари 1955 г. Калифорния, САЩ.
На летецът изпитател Джордж Франклин Смит му предложили изпитателен полет на нов реактивен самолет, който можел да лети по-бързо от звука. Той обичал изпитателните полети с мощни машини. Затова си казал: „Разбира се, че ще летя с него. Едва ли ще ми отнеме повече от 45 минути.“
Бил без защитен костюм. Когато излетял забелязал, че контролните уреди не се движат съвсем свободно. Но той не се притеснил, нали на предварителните проверки всичко било наред.
Минути по-късно минал звуковата бариера. Тогава самолетът забол нос надолу и контролните уреди отказали. Падал към земята със свръхзвукова скорост.
Гласът от слушалките крещял:
– Скачай с парашута, Джордж! Изчезвай от там!
Скоростта растяла, а Джордж като обезумял викал:
– Контролните уреди блокираха, падам право надолу!
Имал секунда да напусне самолета или да умре.
На около 2100 метра под него блестяло синьото море, окъпано в слънчева светлина. Джордж изскубнал облегалката и изтласкал остъкления капак на пилотската кабина. Вътре нахлул яростен вихър. При тази скорост стихийната сила на въздуха го приковала към седалката. Той с мъка протегнал ръка. Докоснал с пръсти катапулта. Нямало време. Опасността приближавала.
До тогава всички летци, скочили с парашут при свръхзвукова скорост, били загинали.
С изпънати пръсти Джордж сграбчил ръчката. Мощна експлозия го изхвърлила от пилотската кабина.
Ударила го въздушна вълна. Всичко наоколо се завъртяло. За няколко секунди обувките, чорапите, часовника и каската се откъснали от него и полетели към земята. Той кървял и бил много уплашен.
Падащото му тяло било като перце. Чуло се рязко изплющяване. Парашута се отворил и го задържал. Летежът му се забавил. Джордж почуствал, че пропада в мрак. Не изпитвал никаква болка. Тялото му паднало в морето и започнало да потъва.
Двама рибари станали свидетели на главоломното гмуркане. Те с голямо усилие успели да изтеглят тялото на летеца. Единият от тях погледнал удавника и със съмнение поклатил глава:
– Няма смисъл. Той е мъртъв.
Но Джордж Смит бил още жив….
На Военовъздушните сили им трябвало цял месец, за да извадят отломките на катастрофиралия самолет. Все още никой не знаел какво е причинило злополуката.
Но учените имали възможност да проучат полумъртвото тяло на клетия Джордж. И ето какво установили.
Когато Джордж катапултирал, скоростта му засилила действието на гравитацията. Всяка част от тялото на летеца станала 40 пъти по-тежка. Дори и кръвта му станала по-тежка за кратко време. Тя бликнала от кръвоносните съдове Това придизвикало множество натъртвания на тялото му. Той бил така контузен, че главата му се подула и заприличала на футболна топка. Клепачите на Джордж кървели.
Пилотът прекарал седем месеца в болница. Възстановил се напълно и отново започнал да лети. Той бил един от най-щастливите пилоти на света, преживявайки най-лошия кошмар на летците, да паднат от небето.

Автомобилните конструктори пръскат цели състояния, за да създадат нови коли. След това ги чупят. Може да звучи глупаво, но така те тестват направената кола и материалите при катастрофа. По този начин те намират как да обезопасят шофьора и пътниците.
В наши дни повечето катастрофи се симулират на компютър. Инженерите могат да забавят движението до един кадър на две милисекунди, това е много по-бавно, отколкото при повторение на гол по телевизията. Но след това правят тестове в реални условия, за да проверят наблюденията си.
Настъпва моментът, при който добрите стари манекени се вкарват в автомобила. Чрез тях се демонстрират последиците от катастрофите за живи хора. Манекените не са живи, но пък имат време, в което се размазват.
Ето едно „семейство“ манекени вече са на старта. Колата е омотана с всякакви сензори и пътува право към една стена….
Олеле, инженерите са забравили да сложат предпазните колани на куклите. Изглежда са го направили съвсем умишлено. Стоманени въжета вързани отпред за колата я теглят с голяма скорост….Тряс!…Колата се удря в стената. Манекените излизат през предното стъкло. Предницата на автомобила е станала на хармоника.
Манекените са леко нащърбени, но могат да преживеят още много катастрофи.
Всичко е заснето и техниците внимателно наблюдават всеки кадър….
Инженерите приготвят утрешния тест. Този път манекените ще останат заклещени в колата, която ще се преобърне при катастрофа.
Това е само един размазващ ден от живота на манекените за тестови катастрофи. Живот пълен с тежки удари…какво от това, че не ги боли?

Те са известни с това, че в тях обитават хиляди светулки.
Ако Бог обитава в Небесата, то Той празнува Своите  празници в карстовите пещери Вайтомо в Нова Зеландия. В противен случай, защо ще окачи там такива възхитителни неръкотворни светещи гирлянди?
А ако някой не е съгласен с това, ще попитам: Кой освен Него може да сътвори такова чудо? За Този, който е създал плеади от звезди и галактики, какво е да сътвори хиляди светещи същества?
В пещерите на Вайтомо туристи идват, за да видят….звезното небе. Именно така изглеждат таваните на пещерите изпълнени с ларвите на светулката Arachnocampa Luminosa, които според учените, светят предимно, когато са гладни. Колкото са по-гладни, толкова по-ярко светят.
Ларвите завличат насекомите в капаните си, мрежи от коприна, които предат и окачват под тавана.
Други изследователи установили, че удивителните светулки могат да минат и без насекоми, като се хранят със спорите на гъби, които не е нужно да примамват.
Освен това хиляди светещи ларви на светулки могат да „се изключат“, плашейки се от приближаващите се любопитни туристи.
Това е една прекрасна илюминация в мрака на пещерите, стремеж на крехките създания към красота и съвършенство.
Света е съвършен и той ще бъде такъв до тогава, докато в него не се намесват хората.

През 19 век железопътните линии в Америка рядко били оградени и по релсите често се мотаели неразумни бизони.
За да се справят с тази заплаха от 1860 г. оборудвали влаковете с „хващачи на бизони“ с клиновидна форма. Идеята била импулса на влака да избута животното от релсите без да го нарани.
Във Финландия лосовете причинявали фатални инциденти по пътищата. Когато автомобилът блъсне лоса, импулса на колата го изхвърляла нагоре. Лосът се пльосвал върху покрива на колата и с тежестта си смачквал и нея и шофьора ѝ.
Може би и на колите трябва да се монтират „хващачи на лосове“.