„Гоби“ е монголска дума за всяко обширно полупустинно пространство, а районът известен днес под това име е същинска пустиня, покрита с тънък слой чакъл и пясък. Рядко се срещат отделни участъци с трева и дребни храсти, а водата е съвсем малко.
Същевременно Гоби е дом на доста различни животни.
Пустинята е известна с жестоките си пясъчни бури, студени нощи и изгарящи летни дни.
През зимата е студено дори денем. Температурата варира от 50 градуса Целзий през юли до -40 градуса през януари.
Донякъде си остава загадка какво е създало пясъка на Гоби. Преди много години районът е бил океанско дъно, но не е известно как точно е станало пресъхването на водния басейн.
Може би Гоби е засегната от някой катаклизъм, а може в някои периоди по-голямата част от нея да се е превърнала във вътрешно море. И двете теории могат да намерят подкрепа от различни източници, но изглежда крайно вероятно е Гоби, подобно на Сахара, да е била плодородна и населена в едно не чак толкова далечно минало.

Карлос Инка, потомък на императорът, се оженил за испанката Дона Мария Есквил. Кастилката била на мнение, че съпругът й не бил достатъчно амбициозен и не й осигурявал положението, което подобава на нейния и неговия произход.
Горкият Карлос бил хокан непрекъснато от досадната си жена, докато една нощ му писнало, завързал очите й и я отвел във вътрешния двор на хасиенда.
Под студената светлина на звездите, когато всички наоколо били потънали в сън и не се мяркала жива душа, Карлос започнал да насочва жена си, държейки я за раменете.
Макар че се излагал на многобройни опасности, сред които мъчения и дори смърт от ръцете на другите индианци, потомъкът на императорът все пак разкрил тайната си.
Завъртял жена си три пъти и като се уверил, че напълно е загубила ориентация, я повел надолу по някакви стъпала до тайната подземна стая вътре или под крепостта Саксайхуаман. Махнал превръзката от очите й и най-сетне й запушил устата.
Двамата стояли на прашния каменен под на древно помещение, претъпкано със златни и сребърни слитъци, изящни бижута и храмова утвар. Покрай стените били подредени статуи в естествена големина, изобразяващи отдавна измрели Върховни инки. Липсвал само златният Слънчев диск, почитан от старите инки най-много от всичко.
Вероятно Карлос Инка е бил един от пазителите на тайната на инките, изплъзващи се на испанците и други ловци на съкровища в продължения на столетия.

Още през 1961 г. контролът върху съзнанието е бил доста по-развит, отколкото някой би могъл да си представи. Имало е разработено устройство с кодово название RHIC-EDOM, което е могло да изтрие късата памет на човек, да изпрати до съзнанието послания и да го програмира по такъв начин, че човек да извърши убийство.
RHIC е акроним на Радиохипнотичен интерцеребрален контрол, а EDOM – съкращение на Електронно изтриване на паметта. Заедно двете устройства не позволяват човек да си спомни определени отрязъци от време, създават бели петна в спомените му и му се насаждат нови спомени без негово знание.
Освен всичко това, ако човек имая имплантант, той може да бъде подложен на почти непрекъснат контрол на съзнанието.
Звучи невероятно, но RHIC-EDOM или поне RHIC, може да се окаже съвсем малко, захранвано с батерия от устройство и да бъде носено като част от облеклото. Достатъчно е носещият го само да докосне жертвата, например да се ръкува с нея, за да я хипнотизира моментално и да предизвика загуба на памет.
Според някои изследователи точно това е ставало по време на някои случаи на отвличания от НЛО.

Терминът „лаконичен“ произлиза от името на древногръцката област Лакония. Жителите й се отличавали с немногословие и краткост. В Лакония се намирал град Спарта.

Класическият пример за лаконичност на спартанците е свързан с легендата за писмото на македонския цар Филип II, който завоювал много гръцки градове.

В това писмо Филип призовал спартанците незабавно да се предадат, защото „ако аз завзема Спарта със сила, то безпощадно ще унищожа цялото население и ще изравня града със земята“.

На това спартанските ефори отговорили с една дума: „Ако“.

Колкото и странно да ви звучи, ще говорим не за хора, а за насекоми. Изглежда и те имат нашите привички.

Американски биолози, изследвали брачното поведение на самците при плодовата мушица. Те им предложили да се изберат една от двете хранилки. В едната имало обикновен захарен сироп, а в другата същият сироп, но разреден със спирт.

Тези самци, които при ухажването били отхвърлени от самките, често пиели от хранилката с алкохола.

Причината за това е по-ниска концентрация в тялото на протеин, наречен невромодулаторна F, който действа върху центъра на удоволствието.

Когато насекомите не били удовлетворени, поради липса на чифтосване, се опитвали да запълнят пропастта с консумация на алкохол.

Това не ви ли напомня на нещо? Но за разлика от тях ние можем да кажем стоп и да контролираме действията си. Наистина ли можем?