Главният равин на Израел Ицках Йосиф, даде отговор за бруталното предателство спрямо еврейската държава от администрацията на Обама миналата седмица.

Президентът на САЩ Барак Обама бе инструктирал своя представител в ООН да не налагат вето на опасната антиизраелска резолюция.

Йосиф ясно е осветил ситуацията.

„Понякога трябва да си напомняме, че няма на кого друг да разчитаме освен на нашия Отец, който е на небесата ….. дори и Америка да ни пренебрегва, както миналата седмица в ООН“.

Съгласно резолюцията, евреите не принадлежат на така наречения „Западен бряг“ и източната част на Ерусалим. В нея е включена Стената на плача, еврейско свято място.

„Не трябва да забравяме, че сърцата на царете и началниците са в ръцете на Господа и ние не можем да разчитаме на никой от друг, освен на Бог“, – продължил Йосиф.

Самите художници описват графитите като вид улично изкуство, създадено нелегално.

Това се подразбира не само от живописта на стените, но и от различни инсталации с допълнителни материали.

Тел Авив, особено неговите южни райони са „населени“ с различни фантастични същества.
Когато се разкарваш в района Флорентин, не те напуска усещането, че не си сам.

Картините сякаш прибягват от стена на стена, крият се зад колите и радват минувачите.

Запазете спомена за топлината, очарованието и снежната красота на Новогодишната нощ.

Нека тя ни направи по-добри и да ни помогне да се обичаме повече.

Усмихвайте се и помагайте на този, който има нужда.

Не е тайна, че преимущество на шахматната дъска има този, при когото фигурите са по-добре разположени.

Желая ви да организирате фигурите в живота си така, че 2017 г. да бъде една от най-благословените по отношение на постижения и нови победи.

Всяка година виждаха баба Мара да излиза на 2 или 3 януари от дома си и да отива на боклука, където изхвърляха вече ненужните зелени дръвчета, които до скоро са сияли с гирлянди, лъскави играчки и мигащи звездички.

Тя избираше една и я отнасяше в дома си, там я украсяваше. Съседката учителка в близката детска градина не се стърпя и тази година я попита:

– Защо правите така? Защо не си купите като другите нова или поне някоя пластмасова?

– Живея само с една пенсия. Да си купя елха, не не е по моя джоб. Пластмасови не искам, те не носят аромата на гората.

– Тогава защо изобщо ви е нужна елха?

– За внуците….. вярно е, че не идват ….., но аз всяка Нова година се надявам, че някой от тях ще дойде или поне ще позвъни.

– Няма ги, – каза Маргарита от горния етаж, – сигурно пак са отишли някъде я в Гърция, я Италия или някъде другаде, да карат Нова Година.

– Какво да се прави, – въздъхна баба Мара, – всеки от тях си има свой собствен живот……

– Те отдавна са те забравили, – невъзмутимо констатира Маргарита.

– Недейте така, те са добри деца. Чакам ги всяка година, даже подаръци им слагам под елхата…… А тук хората изхвърлят елхи, защо да не си избера една?

– Нова година я срещнахме, за какво ти е тази елха?

– Аз съм християнка и срещам Рождество Христово, а Нова година и елхата ….. нали разбирате, заради внуците.