Приятелю, не отивай във опасния свят, който ни заобикаля, без молитва. Вечер ти коленичиш, но вече ти се спи. С умората от тежкия ден се оправдаваш, претупваш молитвата и бързаш да се възползваш от сладкия покой.

Идва утрото. Закъсняваш. Утринния час за молитва пропускаш или набързо и без особено внимание се отнасяш към него.

Не бодърстваш в молитва. Пренебрегваш часовете за бдение. Нима за теб те са завинаги изгубени? Трябва да признаеш за съжаление, че това е така. Щом пренебрегваш молитвата, ще страдаш от това.

На пътя си ще срещнеш изкушения, а ти не си готов да се срещнеш с тях. Съвестта ти те осъжда и ти се отчуждаваш от Бога.

Не е изненадващо, че деня, в който не си могъл да преодолееш сънливостта, е бил пълен провал за теб.

Минутите за молитва, изпуснати заради мързел, не могат да се възстановят. Можем да се научим от опита си, повече да не повтаряме грешките си, но е невъзможно да върнем тази свежест и сила, които се съдържат в тези пропуснати минути.

Ако Божият Син е чувствал необходимост да става в зори, за да излива сърцето си пред Бога, колко повече е необходимо ние да се се срещаме с Този, който дарява всяко благо, всеки съвършен дар и Който е обещал да ни даде всичко необходимо за живота.

Ние никога не знаем, какво е черпил от молитвите си за Своя живот Господ Исус Христос, но знаем колко е безсилен животът, в който отсъства молитвата.

Ед Джарет  е американец, който е влязъл в Книгата на рекордите на Гинес за това, че е построил най-високия пясъчен замък в света.

Неговият замък се издига на височина 12 метра.

Казват, че за построяването на тази огромна постройка на Ед са му били необходими седем месеца.

Главната героиня на странния инцидент станал в Индия, станала разбеснялата се заради силната жега кобила, която препускала по улиците и в крайна сметка се врязала в един автомобил.

Ударът бил толкова силен, че животното пробило предното стъкло. Събралите се очевидци на пътно транспортното произшествие успели да измъкнат кобилата и оказали първа помощ на шофьора.

Странно, но Панкадж Джоши, седящия зад кормилото и побеснялата кобила са получили незначителни наранявания.

Цветът на Victoria amazonica живее около 48 часа. за това време мени не само цвета си, но и пола си.

Първата вечер големият бял цвят има женски пол. Той привлича насекомите да го опрашат чрез силен аромат на ананас, а след това се затварят за деня.

На втората вечер цветът е вече пурпурен. Той има мъжки пол и няма миризма. Отново нацяло се разтваря, за да освободи насекомите със цветния прашец, които се отправят да търсят друг екземпляр на Victoria amazonica.

След това цветът се затваря и отива под водата. Неговата мисия е приключена.

В колекцията на „Аптекарската градина“ на Московския държавен университет се намират пет екземпляра от Victoria amazonica.

За първи път в Москва Victoria amazonica се отглежда и разцъфтява преди 108 години.

През 1908 г. тя е била в Ботаническата градина на Московския държавен университет. От тогава в Московската ботаническа градина се отглеждали такива цветя всяка година и то с не малък успех, но само до 1915 г., когато Victoria amazonica е прекратила съществуването си поради липса на топливо, следствие от суровите условия на войната.

След десетгодишно прекъсване Victoria amazonica отново е разцъфтяла през 1924 г. и така до 1960 г, когато поради затруднения и постепенно съкращение на финансите за градината, тя отново изчезнала.

Всяко възпитание започва с вътрешните взаимоотношения в едно семейство.

Някои родители не искат да възразяват на капризите на детето си и са готови да изпълнят всичко, което иска тяхното чедо.

Други родители не понасят излишните „глезотии“ и за това натоварват детето с „полезни занятия“.

В резултат детето има лошо поведение и е наказано. Освен това то намира приложените мерки за несправедливи.

Вследствие на това се пораждат конфликти между „деца и родители“.

За да се избегнат ненужните наказания, нужно е родителите да се разберат помежду си какво точно да изискват от детето и най-вече да разберат какви са неговите потребности.