Ванадият е открит през 1801 г. от професора по минералогия, от Мексико, Андрес Мануел дел Рио в оловните руди.

Той открил новия метал и предложил да му дадат името „панахромий“ заради широката гама от цветове на неговите съединения, след това променил името му на „еритрона“.

Мануел дел Рио не е имал авторитет в научния свят на Европа, за това европейските химици се усъмнили в неговите данни.

След това и самият Мануел дел Рио изгубил увереност в своето откритие и заявил, че е открил само оловен хромат.

Ванадия се счита към разпръснатите елементи. В природата в свободна форма не е открит.

80 % от цялото производство на ванадия се използва в сплавите, главно за нераждавееща и инструментална стомана.

90% от всичкия запас на ванадия има в пет страни: Русия, Южна Африка, Венецуела, САЩ и Китай.

В Найроби се намира едно от най-високите здания в Африка.

UAP Tower е 33 етажен офисен комплекс, намиращ се на един от най-високите хълмове на столицата на Кения.

Това здание е най-високото в Кения и трето в света.

Височината на небостъргача е 163 метра.

Жител от Онтарио, Канада, видял животно, което изскочило от храстите с пластмасова чаша на главата. И той решил да му помогне.

Въпреки своето добро намерение, спасителят напълно разбирал, че резултат може да се окаже плачевен.

Защото ако освободял скункса от чашата, възможно е животното да го опръска със вонящата течност, а това можело да съсипе целият му ден.

За щастие, след отстраняване на чашата от главата на скункса, животното избягало, без да прояви някаква агресия спрямо спасителят си.

Майкъл Джевис се гордеел  със спортния си автомобил Toyota MR2 MK1. Това била колата на мечтите му.

Въпреки това, поради определени обстоятелства, той трябвало да е раздели с любимото си транспортно средство. Всички негови близки забелязали, как Майкъл тъгувал поради тази загуба.

64 годишният Джевис загубил дар слово, когато синът му, който тайно търсел същата кола, я докарал пред дома на баща си и му връчил ключовете за нея.

Това бе много страшно и мъчително време за него. Където и да попиташе му казваха, че предстоят съкращения или предприятието скоро ще бъде закрито.

Стефан крачеше обезкуражен, но стомахът не му даваше мира, червата се обаждаха, че са празни.

Без много надежда пристъпи и към този портал.

И изведнъж ….. Художникът и дизайнерът Стефан Ралчев започна работа във фирма произвеждаща часовници.

Шефът го извика и му постави първата задача:

– Трябва така да измениш дизайна на този часовник, че да върви продажбата му.

Стефан разгледа будилникът от всички страни, но не откри никакъв недостатък в него.

– А сега какво ще правя? – въздъхна дълбоко Ралчев, след като остана сам с часовника в ръка.

Мълниеносна мисъл профуча в главата му и той реши:

– Ще отида до най-близкия магазин, където продават часовници и ще чакам. Може, като видя какво харесват хората, да ми дойде идея как да променя този часовник, за да се купува.

Не беше нужно да стои дълго в магазина. Изненада се, когато забеляза, че всички купувачи без изключение, преди да купят будилник, проверяват теглото му.

Леките модели, както и будилника, който му връчиха, не вдъхваха доверие у потребителите.

Тогава Стефан запои няколко оловни слитъци в часовника и лично го занесе на шефа си.

– И къде е тук прехваленият ви дизайн? – свъси вежди началникът му.

– Нищо друго не му трябва, – каза спокойно Стефан, – този будилник вече ще се купува.

И се оказа прав.

Така Стефан Ралчев получи пожизнена пенсия от фирмата и славата на основател на едно ново направление в дизайна.