Да бъдеш учител е голяма отговорност, всеки знае това.

Това е знаел и учителят от китайската провинция Съчуан Фан Мезонг.

Когато започнало земетресение, той казал на учениците си:

– Запазете спокойствие. Това е земетресение.

Във всичко това няма нищо лошо, ако след думите си  не избягал от класната стая, без да се оглежда.

Така без да спира, Мезонг стигнал до средата на футболното игрище. Там забавил тичането си, осъзнавайки, че прави нещо нередно.

В Китай не поощряват раждаемостта, но не е прието децата да се оставят в опасни ситуации на произвола на съдбата, особено, ако грижата за децата е твоя пряка отговорност.

Фан бил честен, когато трябвало да обясни постъпката си. Той не търсел начин да се измъкне, а си признал:
– У мен е много развит инстинкта за самосъхранение. Никога не съм бил смел. По принцип не ме интересува ….“

Честността на учителя е ценно качество, но Фан Мезонг изгубил работата си.

Той можел да ходи в продължение на няколко дни в едни и същи дрехи или напълно да се лиши от сън.

По време на военна кампания Наполеон бил във вихъра си. Скачал от място на място. Разглеждал карти и разсъждавал върху различни стратегии.

Можел е да ходи дни наред или практически да не спи нощем. Но Наполеон имал една особеност. Случвало се да заспи  в неподходящо време.

Наполеон можел да спи като дете пред битка и даже, когато стои до оръдия. Той лесно забравял за умората, която тормозела тези, които не спели нощем.

За това, когато битката свършила, Наполеон можел да спи по 18 часа.

По времето на Луи XV, когато на мода започнали да навлизат каретите, бил приет закон: „За възрастовата граница за жени, които искат да управляват карета“.

Законът бил въведен, защото броя на нещастните случаи на пътя, заради неумелото ръководене на екипажа ръководен от жени, катастрофално нараснало.

Новият закон забранявал на жени, които не са достигнали 30 години, да управляват карета.

След два дена на улиците на Париж не се виждала карета управляван от жена.

Нито една парижанка нямала смелост публично да заяви, че е над тридесет години.

Галя звънна на вратата. Отвътре се чу лай на някакво страшно куче, с размерите на Баскервилското. Дращи със лапите по вратата почти на нивото на шпионката.

„Ако се изправи на задните лапи, – помисли си Галя, – може и да се покаже. Този лай е странен. Контролирана истерия“.

Той представляваше две секунди пълна ярост, след това три секунди зловеща драматична пауза. И така цял цикъл.

Сякаш казваше: „Ще те разкъсам на части, но аз съм само айсберга. Не хвърлям думите си на вятъра“.

Ники отвори вратата и Галя инстинктивно се отдръпва. Тогава тя забеляза малко чудо, което приличаше на съборена на пода шапка, куче тип териер.

Виждайки физиономията на Галя, Ники се изкикоти:

– Бях вдъхновен от басовия страшен лай на моя любимец. Дресирах го да лае в най-високата точка на траекторията му. Страшното драскане и опиране на вратата, забавят падането. Летвата закована на вратата, падаща се под очите на кучето, му помага по-дълго да се задържи на задните лапи.

„Своите идеи получавам от компания за поръчки по пощата от Индианаполис. Да ги разкрия не съм готов“ – Дъглъс Адамс.

Може да ви вдъхнови любов, смърт, гняв или творчеството на някой друг. Музата се появява внезапно.

На писателят фантаст Джон Уиндъм дошла идея по време на разходка по тъмна алея. Дърветата се издигали над главата му и върховете им били неразличими в нощното небе.

Изведнъж му се сторило, че клоните са готови да се нахвърлят върху него. По-късно той развил този образ в известната книга за човекоядните растения „Ден на трифидите“.

Забравете за секунда реалността. Измислете история от едно или две изречения, които обясняват възникването на идеята.

Например: „Идеите идват от …Саргасово море. Маймуните се разпяват на моряшки лад песни, в които има големи идеи, достъпни за нашето разбиране“.