Застанете пред огледалото и отговорете откровено на въпроса: Казвате ли винаги истината? Вероятно една част от вас ще кажат, че никога не лъжат, но възможно ли е това? Следите ли внимателно мисълта ми? Ако нещо е неприятно за някого, казвате ли му го? Ако отговора ви е да, нека да проверим дали е така.
Вероятно работите и имате началник. Казвате ли му винаги истината? Ако отговора ви е да, със сигурност мога да твърдя, че вие често сменяте работата си или зад вас стои някой силен, който ви защитава в такава ситуация. Но нека да продължим. Когато сте с приятели, достатъчно честен ли сте, за да им кажете истината в очите? Ако отговора ви е пак да, то вие често си сменяте приятелите или ако ви видят решават, че имат да вършат важна работа. Вярно е, че между приятели може да се говори и за неудобни неща, но за това няма ли граница? Колкото и да сте търпелив, не смятате ли, че понякога несправедливо ви обвиняват?
Е, може хора с определени професии или на дадено място да са искрени и да казват само истината.
Погледнете журналистите, те си навират носа  там, където най-малко са ги искали. Дали пък те не са точно търсените хора от нас? Какво да се прави и те си имат редактор над главата, който важно им казва, че това не става, не е актуално или че такова нещо е невъзможно да се публикува. Ако някой от тях реши да стане „независим“ и публикува неща, които не трябва да се разкриват, то за такива има избрани „горили“ с палки и ако това не ги вразуми, намесва се огнестрелно оръжие. Е, какво май малко страшничко стана?
Виж в правителството са солидни хора, навярно те са по-искрени. А може би те казват истината само в определени ситуации. Например, когато трябва да оплюят някой от опозицията или за човек, който им е неудобен, не скъпят думи, за да излезе истината наяве. А в останалите случаи?
Каквото и да си говорим трябва да признаем, че сме объркали посоката и трябва да търсим на друго място  хората, които винаги казват истината.
Погледнете едно малко дете. Каквото и да каже възрастните го вземат за несериозно и всичко приключва до тук. Спомням си историята за едно малко момченце, което трябвало да се обади по телефона вместо баща си. Баща му го инструктирал как да постъпи, като му обяснил, че вероятно него търсат по телефона, но той не иска да разговаря с този човек и за това то трябвало да каже, че го няма. Момчето вдигнало слушалката и след като отсреща попитали за баща му, детето казало, че баща му го е помолил да каже, че го няма в къщи. Смешно, но и трогателно! Растем и стареем, така че желанието да останем деца е неудовлетворимо.
Като се замисля май е имало хора, които смело са можели да кажат истината дори и на владетели. Кои ли са те?
Погледнете, кой около царя се движи свободно и може да разговаря с него? Шута. Макар под формата на шега, той е можел да каже истината. Не съм чула шут да е изгубил главата си за това. Хубавото в този случай е, че след като царя се посмее от сърце, често се замисля над казаните думи.
Е, и какво излезе? За да казваш истината трябва да си дете, на което никой не  обръща внимание или да си шут. Нима всички трябва да станем шутове, за да обърнат внимание и решат наболелите въпроси в обществото ни отговорните хора за това?

Основното почистване на червата решава много проблеми със здравето ни.
Ако живееш 70 години, през червата ти ще преминат 100 тона храна и 40 000 литра течности. В червата се натрупват повече от 15 кг камъни в изпражненията и токсични отпадъци, което отравя кръвта и причинява непоправими вреди на тялото ни.
Фактът, че в червата има натрупани нежелателни продукти говори наличието на запек, нарушението на обмяната на веществата, захарен диабет, алергии, наднормено или недостатъчно тегло, болести на бъбреците и черния дроб, заболявания на ушите, очите, кожата, косата, ноктите, с други думи казано, като се започне от артрита и се стигне до рака.
С помоща на клизма може да се очисти малък участък от червата, около 40-50 см. Промиването им с помоща на апаратура е доста скъпо, а и за това е необходимо повече време. Освен това се нарушава микрофлората на червата.
Тогава какво да правим?
Ако взимате 1-3 чаени лъжички от специално брашно, направено от семената на лена, в продължение на три седмици напълно ще очистите червата от „излишния товар“. Микрофлората в организма ви ще бъде съхранена.
А знаете ли, че прилагането на този метод на очистване води до нормализиране на теглото и изгаряне на ненужните мазнини?
Интересно приложение има брашното от семената на лена. Абсорбира и изхвърля от организма токсичните вещества, понижава степента на холестерина в кръвта. Действа и противопаразитно, като унищожава множество вируси и гъбички.
Ето и начина на приложение:
Първата седмица: 1 чаена лъжичка ленено брашно плюс сметана или друг млечен продукт.
Втора седмица: 2 чаена лъжички ленено брашно плюс сметана или друг млечен продукт.
Трета седмица: 3 чаена лъжички ленено брашно плюс сметана или друг млечен продукт.
Тази смес се взема вместо закуска. През този период от три седмици трябва да пиете поне по 2 литра вода на ден.
Опитайте и сами почувствайте ефекта!

Бях чула от приятели и познати, за интересно явление появяващо се на границата между дъжда и ярко осветената от слънцето земя, необикновено красива дъга. Те я наблюдавали през изобилстващите в тези  дни дъждове. Виждах в Интернет снимки на такава, наистина чудна по своята красота, но друго е, когато я видиш  със собствените си очи.

Небето бе сбърчило вежди. Гъсти оловносиви облаци покриваха небето. На шега прекарваше, но големия дъжд идваше. Бързахме за влака и тичахме към гарата. Едва се скрихме под покрива на малката гара, когато ситен  дъждец започна да покрива всичко наоколо. Купихме си билети и зачакахме влака. Колко хубаво стана, че преди да завали обилно се скрихме под навеса на гарата. Влакът дойде, притичахме през водната завеса и се качихме.

Още ненастанили се във вагона, някой извика: „Дъга! Вижте каква красота“. Голям цветен полукръг обхващаше голямо пространство. Пред нас ясно се очертаваше цялата дъга със всичките й нюанси. Под тази цветна арка беше бледо сиво, сякаш желаещо да се измъкне от тъмнината и да просветлее, а над нея черни облаци се притискаха, което още повече згъстяваше краската. А тя нежна и миловидна преминаваше от оранжево до крещящо жълто, оттам в тревисто зелено, преливащо в различни нюанси от светло синьо до тъмно синьо, завършвайки в наситено лилаво.

И друг път бях виждала дъга, но нейните цветове бяха по-бледи, губещи се и потъващи в облаците. За първи път наблюдавах контраст от тъмни и светли облаци, разделени от  цветен полукръг.
Не можехме да отклоним поглед от тази чудна гледка. Наближавахме следващата спирка, а от дъгата бе останал само единия й край, който бавно чезнеше във облаците.

Веднъж моя приятелка ми сподели, че е изневерявала на съпруга си. Попитах я : „Как се чувстваше тогава?“ Тя се усмихна и ми каза : „По това време в теб се създава илюзията за благополучие. Очите горят, светят от щастие, чувстваш се фантастично, все едно не стъпваш на земята.
Но след това пелената пада и започваш да разбираш, че такива отношения по-добре трябва да създадеш у дома си, в своето семейство, със собствения си съпруг.
Така и направих. Отношенията с мъжа ми се подобриха. Станах по-женствена, по-желана и щастлива. Желанието да „кръшкам“ изчезна от само себе си. И разбрах, че в дома си мога да получа много повече, отколкото навън“.
Илюзията за щастие по време на изневяра, не може да те направи щастлив.
Вероятно за някой е по-удобно, да вземе едно от любовника си и друго от съпруга си, но никога няма да бъдеш удовлетворен, както при нежни и искрени отношения с един единствен партньор, защото да вземеш от другите не доставя толкова много радост.
Използващият се стреми все повече и повече да получава, но с това се увеличава нивото на желание за получаване на още.
Изведнъж мимолетната искра на илюзорното щастие свършва, а желанието за още не е удовлетворена. Има ли изход в такова положение? Има и то е да започнеш да даваш, да твориш. Творчеството включва не само да рисуваш картини, да пишеш музика…, но и да изграждаш взаимоотношения в семейството си.
Ако разпиляваш енергията си, за да задоволиш няколко партньора, пълноценно никого от тях няма да удовлетвориш. По-добре всичко, което имаш го отдай на един единствен, който за цял живот ще бъде скъпоценен за теб и тогава ще опиташ вкуса на щастието.