Когато пътувате, обикновено търсите хотел, в който да ви бъде приятно и комфортно. Ако пребиваването ви на дадено място е по-дълго, изискванията за мястото на преспиване са по-големи.
Много често, като туристи, се сблъскваме с ефекта на удобните хотели. Тъй като ни се предлагат свръхуслуги и развлечения, които подхранват мързела ни, рядко и с нежелание напускаме топлото легло и приятната атмосфера в хотела.
За да „размърда“ посетителите си в един от хотелите на австрийския град Линц е създаден проект, който стимулира движението на туристите в града. Как става това ли? Всяка стая е подредена така, все едно се намираш не в стая, а на друго място. И то какво място: бивша столова, речен параход, акостирал в старата индустриална зона, арт музей и други.
Провокирайки по този начин туристите, дизайнерите на хотела дали ще успеят да накарат хората да проучат прототипите на обектите, които ги заобикалят? Трудно е да се каже. Разчупването на нежеланието да поскитаме наоколо и да разгледаме местните забележителности, зависи изключително от нас, като туристи.
Почивайте, но се и движете,  здравословно е!

Най-опасната зона от океана е така наречения Бермудски триъгълник. Това е огромно „триъгълно“ пространство в Атлантически океан между Пуерто Рико, Маями и Бермуда. От години това място озадачава хората. И защо ли? Само през последните стотина и повече години „тайнствения триъгълник“ е погълнал над 100 кораби и техните злочести екипажи.
През 1918 г. огромен кораб с необикновеното име „Циклоп“, натоварен с въглища, преминавайки през триъгълника изчезва безследно заедно с целия си екипаж от 309 души. За този кораб се знае, че пренасяйки дървен материал в близките години е загубил за една седмица три екипажа.
Невероятно е, но повечето кораби са изчезвали в хубаво и спокойно време, без очевидна причина. И изчезването им е толкова бързо, че дори сигнал за SOS не е изпратен.
В този загадъчен Триъгълник са изчезвали не само кораби, но и самолети. На 5 декември 1944 г. пет американски бомбардировача с торпеда и тричленен екипаж, летят над опасната зона, идвайки от Флорида. Докато прекосяват „загадъчната вода“ изчезват безследно един по един. Денят е бил ясен и слънчев. Изпратен е спасителен самолет да ги търси, който след няколко часа също е изчезнал.
Какво става там? Случайност ли е или някаква зловеща тайна? Кого или какво трябва да обвиняваме за случилото се?
Ето и няколко вероятни виновници.
Времето в тази част на Атлантически океан е непредсказуемо. В един момент може да е синьо, а в следващия да се разрази страшна буря. Тези „тропични терористи“ могат да отклонят и разбият корабите далеч от разглежданото място.
Възможно е наличието и на циклон. Какво представляват ли? Това са въртящи се фунии от въздух, които се спускат от буреносните облаци към морето. Когато стигнат водата, вихрушката я изсмуква и образува огромен стълб достигащ до километър. Тези водни циклони се вдигат във въздуха само за 10-15 минути. А след това? По-добре бягайте, защото всичката вода се сгромолясва долу.
Чували ли сте за мощните подводни експлозии? Възможно е и те да са причината. Какви са те ли? През 1995 г. учени открили огромни натрупвания на метан върху морското дъно. Да се освободи такъв газ е все едно да разклатиш огромно шише с газирана вода. Океана се разпенва, корабите губят ориентация и потъват безследно за няколко минути. Учените твърдят, че водата съдържа огромни количества газ, който е по- разреден от обикновения, затова корабите потъват, а самолетите падат.
Ето ви и друга теория. На дъното на океана се напластява метал, който действа като магнит. Но защо тогава не са намерени останки от „потърпевшите“. Може би поради бързите океански течения, които ги отнасят надалеч или тези останки се заравят в пясъка и тинята на морето.
Някои от теориите звучат правдоподобно, други абсурдно. Като например това, че корабите са отвлечени от извънземните в летящи чинии, които използват хората за чудовищни експерименти.
Колко много теории има още за загадъчното явление и коя от тях е вярна? Може би нито една, кой знае?

Нефта, въглищатa и другите природни ресурси намаляват, затова хората търсят други източници на енергия. До сега са използвани слънцето и вятъра, приливите и отливите и какво ли още не, но да се получи електроенергия от пътно покритие за първи път прочетох в NEWSru Israel.
Такава технология е създала израелска компания, като е използвала налягането на автомобилите върху пътната настилка. По думите на генералния директор на на тази компания Хаим Абрамович новата технология позволява от 10 км двулентово шосе с натоварване 600 автомобила в час, да се получат пет мегавата електроенергия.
В основата на изобретението стои пизоелектричен генератор позволяващ преобразуването на енергията от налягането, която упражняват минаващите по пътя автомобили върху пътя в електрическа енергия. По този начин всяко шосе, което е добре поддържано и върху което има активно движение на транспорт, става екологично чист източник на енергия.
Компанията скоро е правила успешни лабораторни изследвания и заедно с Националната пътна компания ще изпробва тази придобивка в реални условия. Изпитанията ще се проведат в малък отрязък от път в северната част на Израел. За целта на пътя ще бъдат поставени пизоелементи, които допълнително ще бъдат покрити с асфалт. Планира се така получената енергия да се използва за осветление на пътя.
Какво хубаво приложение, чисто и рентабилно, но като си помисля за нашите  „добре“  поддържани пътища – дупка до дупка, с различни нюанси на вълнообразен наклон, просто се чудя, как ли ще се приложи това в България?
Има надежда, нали сме в Европейския съюз, все някак и ние трябва да влезем в крак с новите технологии.

Не всеки от нас има средства да закупи антична мебел, но поне може да се научи да ги различава от фалшификатите. Защо ни е нужно това? Е, все пак можем да помогнем на някой, когото се опитват да заблудят, да не си хвърли парите на вятъра.

Разпознаването на антики и откриването на фалшификати не се учи за ден, два или от няколко съвета, но не е лошо, когато някой ни предложи съвет, да се вслушаме в думите му.

Разговарях с човек, който се е занимавал с антики и той сподели част от натрупания опит в  практиката си. Сега е мой ред да разкажа, на какво ме научи той.

Обикновено една стара маса е богато украсена в крайщата си. От множеството полирания и поставяне на различни предмети върху нея, по повърхността й се натрупва едва забележим слой. Трябва да се запомни, че дървото от долната страна на масата корено се различава от състоянието на повърхността на лицевата част. Затова е необходимо да се погледне масата и отдолу. Долната страна е по-светла, защото не е полирана и не се е използвала. Това може да ви подскаже възрастта на масата.

Когато търсите антични мебели, търсете мебели, които са направени ръчно, защото майсторите в миналото така са ги изработвали. Доказателство за това е грубата дърворезба, ако всеки елемент е абсолютно  еднакъв с останалите, може спокойно да кажете, че е правена с някаква техника и не е толкова стара.

Старите майстори са използвали шперплат стотици години. И то какъв шперплат! Много по-дебел от модерния фурнир, който се залепя върху дървото.

Всички модерни мебели носят знака на производителя си. Там обикновено е написано, дата на производство, цената и къде е произведено.

При старите мебели местата, където се съединяват клин във гнездо, са така направени, че при сглобяването те стават като едно цяло и за целта не са нужни пирони или лепило.

Когато разглеждате предложените ви мебели, погледнете бравите за чекмеджетата, които обикновено са оборудвани с медни ключове. Имено на тях е написано името на производителя, а това в днешно време не се прави.

Интересното в направата на мебели през 17-18 век е използването на квадратни колчета и коване на пирони, и то на ръка. Ако забележите винтове при сглобяването, знайте със сигурност, че това е съвременна мебел.

Колкото и хитринки да е приложил продавача, за да прикрие фалшификата, трябва да имате очи и усет, за да разкриете измамата. Понякога се лъжат и стари колекционери на антики, но какво да се прави, човек се учи, докато е жив.