Архив на: admin

Защо маршрутите на самолетите изглеждат толкова странно?

Знаете ли как изглежда маршрута на самолет летящ над океана? Може би очаквате комбинация от прави линии, но ще сгрешите в предположението си. По-скоро бих ги оприличила на криви, зигзагообразни линии, сякаш пияница ги е проектирал.
Коя е причината за това? Първо на някои места ветровете духат в една посока, на други в противоположна. Именно посоката на вятъра в дадено място „чупи“ маршрута на самолета и той не може да се движи по права линия.
Всеки ден традиционните маршрути на самолетите, независимо в коя част на света са, се обновяват и публикуват за отделните авиокомпании.
Втора причина поради, която самолетите не се движат по права линия са летищата за аварийно кацане. Например всеки двумоторен самолет трябва да бъде на разстояние 1 час от място, където ще каца , ако един от двигателите му е отказал. Поради това някои трасета изглеждат, като зъби на трион. Това помага на пилотите да държат самолета по-близо до аварийната писта.
Маршрутите в небето не са очертани, както шосетата и магистралите на земята, но заради безопасността на пътниците и екипажа, често се налага промяната им, а при авария на самолета става доста напечено при диспечера на съответното летище. За всеки един такъв случаи се мобилизира цялата електронна техника. Нали целта е да се обезопаси всеки полет и да се гарантира спокойно приземяване на всеки, качил се в самолета.

Ореол около слънцето

Вероятно такова явление сте наблюдавали в хладно, преди дъжд време или когато се очаква да вали сняг. Красиво е за наблюдение макар, че  в някои хора то всява страх поради предания и суеверия.
Това са светли кръгове около слънцето или луната. Причината за тяхната поява е пречупването на светлината в ледените кристали на перестите облаци на височина 5-10 километра в тропосферата.
В миналото тези светли кръгове около слънцето са се използвали за предсказване на времето. Виждайки ги, хората са знаели, че ще вали дъжд.
При суеверните хора това явление предизвиквало страх и повечето от тях смятали, че това е Божие знамение. Така през 1551г. император Карл  Пети оттеглил обсадата на Магдебурд, уплашен от светлия ореол около слънцето.
Това явление се среща доста често. В Западна Европа то се явява 100 пъти в годината, т. е. на всеки три дена.
Може да наблюдавате подобен ореол във влажна есенна вечер под уличната лампа. Просто повдигнете глава и се полюбувайте на светлия обръч около лампата.

Гориво от остатъци на банани

Joel Chaney аспирант от Нотингамския университет във Великобритания е намерил начин за преработване на бананови остатъци, стебла и клони в екологично гориво. Ученият смята, че брикетите получени от пресованите остатъци на бананите ще премахнат необходимостта  жителите на Африка да изсичат горите и да губят време за събиране на дърва за огрев, съобщава ВВС.
Тази идея за превръщането на бананови остатъци в екологично гориво е дошла на Chaney  по време на пътуването му в Руанда. В тази страна, както и много други в Африка, бананите се използват не само като универсална храна, но също така и като суровина за дестилиране на алкохолни напитки.
Лошото е, че остават обелки, листа и клони, които не са добри за изгаряне в печка. Те изгарят като слама, много бързо и на такъв огън не може да се приготви дори и храна. За поддържане на огън в домовете си жителите на Руанда, Танзания и Бурунди в 80%  от случаите използват дървета и храсти.
Връщайки се от Африка във Великобритания Joel Chaney започва да експериментира с превръщането на отпадъци от банановите плантации в екологично и евтино гориво.
Била предложена следната технология: Остатъците от бананите, листата и клоните се смилат в еднородна смес, където обелките на бананите действат като клей в получената маса. Към получената каша се прибавят дървени стърготини и се оформят брикети, които след това се изсушават.
Оформянето на брикетите може да става с преса или просто да се приплескат с ръце, придобивайки желаната форма. След две седмици сушене на слънце, получените брикети са готови за употреба. Така полученото гориво е идеален източник, както за готвене и отопление, така и за осветление.
В света много учени опитват да произвеждат биотопливо от почти всички импровизирани материали. Така например в Австралия е било създадено такова гориво от отпадъци на бира. В САЩ производители на месо съвместно с нефтена компания създават биодизел от животински мазнини, а други техни колеги са опитали от остатъци при производство на захар да създадат екологично гориво.
Желанието да не се замърсява и запази чиста природата, ражда нови проекти за екологично и евтино  гориво. Технологиите напредват, но от нас зависи до каква степен ще запазим чиста средата, в която живеем.

Кремовете заплаха за котките

Кремовете, който се появяват през пролетта, като знак, че зимата е зад нас, могат да се окажат смъртоносни за котките. Този вид растения произвеждат вещество, което предизвиква спиране работата на бъбреците при котките.
Котката може да приеме смъртоносна доза, дори само да е лизнала листото на растението или да е вдишала от прашеца на тичинките. Същите симптоми на отравяне се получават и когато изпие част от водата във вазата, където сме потопили цветята.
Ботаниците смятат, че Easter Lily, Stargazer и азиатските хибриди на този род цветя са най-опасните представители на едно от най-красивите растения в природата.
По думите на Фишер, от Ветеринарно – медицинския център в Сан Диего, някои котки са по-възприемчиви към отделящите се токсини от други. Затова някои отровени котки оздравяват при минимално лечение, а за други се изискват седмици за да се възстанови работата на бъбреците. Но при повечето котки нормалното възстановяване не настъпва и те умират няколко дена след отравянето. В по-тежките случаи собствениците прибягват до ефтаназия, за да избавят своите любимци от мъчението.
Основните признаци включват повръщане, сънливост или загуба на апетит. Ако собствениците на котки имат съмнения за отравяне, незабавно трябва да потърсят ветеринарен лекар, защото от 36 до 72 часа след отравянето настъпват необратими промени в бъбреците, които не се подават на лечение.
Аромата на цветята привлича котките, за това трябва да внимаваме, какви цветя слагаме във вазите си и какви отглеждаме в саксии. Нали всеки от нас би искал да се радва, както на цветята, така и на домашните си любимци по-дълго време.

Благодарността

Слънцето силно прежуряше и старата липа бе приютила под сянката си трите продавачки, които временно напускаха контейнерите оборудвани като малки магазинчета.
На обяд беше най-горещо и те с наслада дишаха свежия въздух под дървото. Към тях се приближи дребна възрастна жена. Торбите, които носеше леко бяха прегърбили раменете й. Тя поздрави учтиво и каза: „Благодаря ви за информацията, която ми дадохте вчера. Успяхме на време да стигнем и тя хвана автобуса“.
Какво беше се случило? Много рано сутринта жената трябвало да изпрати дъщеря си в града, за да хване от там друг автобус за друг град. На спирката има будка и обикновено на нея е лепнато разписанието за преминаващите автобуси, но тогава било затворено и жената не знаела, кога е най-ранния превоз. Когато се срещнала с трите жени по обяд, тя успяла да научи това, което я интересувало.
След като жената благодари, една от продавачките смутено сведе глава и се изчерви: „Няма защо, нали сме хора, трябва да си помагаме“. Явно тя бе източника на информацията. Но от какво бе породено това смущение? Никой до сега не бе и благодарил за такова обикновено нещо. Тя бе правила къде, къде по-големи неща, за които бе очаквала благодарност, но уви не бе получила нищо. И изведнъж, за нищо и никакво нещо някой да дойде и да ти благодари.
Реакцията на тази жена красноречиво говори, че отдавна сме забравили да благодарим, както за малките, така и за големите неща. Но ако на нас не ни благодарят? Е, сигурно вече сте свикнали с това и не ви прави впечатление. Но замисляли ли сте се как въздейства едно обикновено „благодаря“?
Човек макар и несвикнал да го получава, когато го чуе в него се задейства чувството на удовлетвореност. Изпълва го радост , че и той е могъл да помогне в нещо.
Не забравяйте да благодарите! В живота няма малки и големи неща, всяко от тях си има своята стойност и не бива да се подценява. Важен е жеста и чувството, което влагате, когато благодарите, защото резонирайки в отсрещния се връща върху вас и ви доставя радост. Благодарете,  дори  никога  да не сте го правили или да сте смятали, че човека отсреща не го заслужава.  Опитайте, от това не боли!