Неприятният дъх идващ от кошчето за боклук в кухнята, ни е навеждало на какви ли не изобретения. Слагали сме капак за да го покриваме, така че миризмата да не се разнася из стаята. Или пък вътре в самия кош сме поставяли найлонова торбичка, която веднага сме изхвърляли навън, преди още да сме усетили неприятната миризма от хвърлените отпадъци в нея.
Днес и в това начинание идват на помощ съвременните технологии. Не винаги създадените джаджи са свързани с нещо приятно, но правят живота ни по-лек. За да се избавим от неприятната миризма идваща от коша за боклук, която особено силно се подсилва в прекалено топло време, ни се предлага такова, но с фризер.
Макар, че това е само идея, можем с увереност да кажем, че това ще достигне и до масово производство. Технологиите за складиране на отпадъци, е претърпяла много промени, но сега е време за нов цикъл на развитие.
Новосъздаденото кошче за боклук е наречено „Минус“ и е предназначено за всякакви органични отпадъци. Изхвърленият боклука в него, се замразява, а това предотвратява разпространението на неприятна миризма в кухнята.
Освен това кошчето е оборудвано с решетка излъчваща ултравиолетова радиация, която унищожава бактериите и предотвратява тяхното размножение.
С помощта на прозрачно прозорче на повърхността, може да се види количеството боклук в кошчето. Създателите не са забравили и естетическата страна на продукта си. Меката синкава светлина, която се излъчва от кошчето, спомага за създаване на приятна атмосфера в кухнята. Височината на кофата е 54 см, ширината 33см, а дълбочината е 40 см.
Нищо друго не ни остава, освен да се възползваме от това изобретение за бита.

Днес се съмняваме във възможностите на човека, когато става въпрос за предсказване. Не става въпрос за екстрасенси, контактьори и медиуми, а за хора опиращи се на наблюдения и отчитащи измененията ставащи наоколо.
Такъв е случая с Етиен Ботино, обикновен чиновник, който живеел на остров Мавриций.
През 1763г. той изказал хипотезата, че корабите при плаването си предизвикват промени във въздуха. Знаейки това Ботино можел да определи положението на кораб, който се намирал на десетки, даже стотици километри от мястото, където бил той.
Съвременниците му се отнесли доста скептично към теорията му. За да докаже твърденията си Ботино се обзалагал, че само ако погледне небето може да каже, кога в пристанището ще пристигне кораб. Така той печелел облог след облог. Само веднъж сгрешил, когато настъпило безветрие и кораба спрял в океана.
Ботино бил съгласен да продаде изобретението си на френското правителство за 100 хиляди ливри, но поради бюрократични спънки, тайната никога не била продадена.
Не можем да смятаме Етиен Ботино за екстрасенс или за някакъв по-особен човек, тъй като за доказателство той обучил местни хора на своя метод и те доста успешно предсказвали пристигането на кораб в пристанището.
Как е правел това и в какво се състой простия му метод за наблюдение на атмосферата, за да дава сведения за идващите кораби и до днес си остава загадка.

Невероятно е, но в някои случаи крадците са за предпочитане пред обучените бойци. Може би са имали предимство в уменията придобити при практикуване на занаята. Кой знае? Но ето чуйте и самите факти.
През 1940г. в Япония решили за нуждите на армията да създадат парашутни десантни части. Но се сблъскали с проблем. Хората, които знаели как да се прегрупират след приземяването, не можели да схванат нещата свързани със скачането от самолет с помощта на парашут. Резултатите били плачевни. Получавали се непрекъснати травми при трениращите за бъдещи парашутисти.
Един японски генерал предложил неочаквана идея. За обучение на бъдещи парашутисти повикали не майстори в бойните изкуства, а крадци, които умеели да скачат от влак движещ се с пълна скорост. Именно тези хора станали източник на знания, необходими на инструкторите за обучаване на бъдещите парашутисти. При първото масово скачане от самолет, от 400 души загинали само 12, т.е. само 3% от всички пробвали скока.
Втори основен проблем в японската армия бил подготовката на морски пилоти за кацане на самолет превозвач. За целта в САЩ отделяли група опитни летци, които  в процеса на работа създавали така нужните методически инструкции, необходими за обучението на такива пилоти.
Но в Япония и в този случай се отнесли по самурайски. Всеки пилот се учел сам. В резултат на това имало много жертви, но този, който останел жив, умеел да пилотира блестящо.
Тежък начин за обучение и непредвиден избор за необичайна обстановка в армията, но те дали напредък в обучението на следващите.

В топлите морета живеят удивителни, едноклетъчни организми, наречени радиоларии. С какво са удивителни ли?
Въпреки, че са едноклетъчни имат скелет от силициев оксид или стронциев сулфат.
Скелетите им с им са толкова красиви, че биха послужили за вдъхновение на много художници.
Интересен е начина, по който се размножават. Всички едноклетъчни организми се размножават чрез деление, но не и радиолариите. Те са намерили интересен способ за размножение. От отвори на скелета си изпускат зародиши с амебовидна форма, които по-късно израстват до възрастен организъм. Но подробното изследване на този процес предстои.
Светът на тези морски обитатели е все още слабо изучен и чака своите „поклонници“, за да им разкрият своите тайни.