Открит е нов метод за охлаждане на процесори и други устройства. Група инженери от университета Вандербилт са намерили нов начин за подобряване на топлопроводимостта. С това откритие, по нов начин ще се отвежда топлината от смартфони, компютри, лазери и други устройства.
Учените са открили, че топлопроводимостта на двойка наноленти от бор може да се увеличи до 45%, в зависимост от това какъв процес се използва при съединяването им.
Експериментът ще позволи да се управляват температурните въздействия по нов начин, а това ще има значително влияние в микроелектрониката за изграждане на компютри и смартфони, в оптоелектрониката при структуриране на лазери и светоизлъчващи диоди, а също и в редица други области, включително  и нанокомпозитната материали.
Лентите се задържат заедно благодарение на слаби електростатични взаимодействия, известна като силите на Ван дер Ваалс, благодарение на тях гущерите могат да ходят по стените. Чрез промяна на определени условия, учените са успели да повлияят на фононите, които пренасят топлината и топлопроводността се е увеличила.
Чрез комбиниране на различни видове ленти, инженерите са успели да увеличат степента на топлопроводимост. Интересен факт е, че този процес е обратим. Изследователите са забелязали, че ако се навлажнят двойката ленти с изопропилов алкохол и се изсушат, те провеждат същата топлина, както и ако са по сами.
Експериментът е особено забележителен с факта, че основните свойства на материалите са трудни и невъзможни за управление.

Той бе добър електротехник със златни ръце и отлично чувство за хумор. Имаше си Opel Kadett. Към нея той включил аларма, но все си оставаше неспокоен.
Поразмърдал си малко мозъка и добавил към колата „няколко подобрения“. След месец откраднали колата му, но крадецът успял да я изкара само от двора, след което я изоставил.
Странно, но страничното стъкло било счупено и по него имало следи от кръв. Освен това била счупена вътрешната дръжка на вратата, бил изкривен лоста за мигачите и обърнато огледалото за обратно виждане. А на седалката на шофьора била пълна бъркотия.
Наоколо нямало никой.
Съседите гледали изумено колата, а електротехникът само се усмихвал и хитро присвивал очи.
Тайната била много проста. Към алармата собственика прибавил „убийствено“ приспособление. Когато двигателя на колата се запалвал се включвал таймер и след 30 секунди мотора заглъхвал, а от високоговорителите прозвучавал страшен глас: „Тази машина ще стане твой гроб“. След това вратите на колата се заключвали.
Простия механизъм е направен от детски конструктор. А приспособено балонче изпускало сълзотворен газ.

Скоро в морския район близо до село Преображение, млад тигър убил две кучета. Едното от тях било вързано и охранявало градина близо до гората, а другото било в покрайнините на селото.
Специалисти веднага отишли на мястото и се опитали да прогонят звяра. За целта пуснали сигнална ракета.
Според специалистите, този млад тигър е изгонен от по-възрасните намиращи се в близкия резерват, тъй като всеки тигър има свое местообитание и област за лов. Възрастните хищници нямат проблем със снабдаването на храна, но младите обикновенно започват с ловуване на малки животни: катерички, млади копитни животни и кучета.
Село Преображение се намира близо до Лазовския резерват, където има тигри, които периодически излизат от неговата територия. Местните жители са видели в близкото село Соколовка двойка отпечатъци на тигри. Възможно е да са на майка с малкото ѝ.

Как беше се зародила, никой не знаеше. Но тази легенда като птица бе прелетяла през вековете и тревожно мътеше умовете на млади и стари. Откърмени с преданието за съкровището на Александър Македонски, нейде заровено из този край, мъже и младежи разравяха и копаеха неуморно, водени от някакви скрита страст и желание за богатство.

Някаква гледачка бе предрекла, че да се открие това съкровище, трябва да погинат 10 човека. Тази заплаха нито спря, нито разколеба, търсачите на несметни богатства.

Много смели иманяри бяха загинали по тези места, а повечето  от преминаващите от там приемаха предаваните от уста на уста страшните истории,  като приказки за сплашване.

През есента Петър и брат му обработваха нивичката край пътя. На горният ѝ край имаше откъртени от близката скала каменни блокове. Между тях стърчеше плосък, наклонен камък с човешки ръст. По обяд Петър беше седнал близо до него. Изведнъж се заслуша  и повика брат си. Счуваха му се  шумове, които сякаш излизаха от земята, приличаха му на хрупане и то на големи животни. Страно,  наблизо не се виждаше да има добитък. Братът на Петър се засмя и махна с ръка.

– Бабини деветини, нищо не чувам.  Сторило ти се е.

На другия ден Петър отиде сам на мястото. Времето беше облачно. Заваля проливен дъжд. Светкавици раздраха небето, а близък тътен като че ли предвещаваше нeчия гибел. В тази суматоха на природата Петър потърси място, къде да се скрие. Мушна се под една наклонена скала. Когато вдигна глава нагоре, забеляза сребриста  плочка. Протегна ръка и я откърти с ножчето си.

На плочката имаше  две преплетени змии. Когато ги разгледа с фенерчето си,  усети неизпитван до тогава страх.  Прибра се, мушна намереното в една от фугите на къщата и се опита да забрави за случилото се.

Говореше се, че скоро след това се почувствал много зле. Отишъл на преглед в близкия град. Настанили го в болницата и след няколко седмици починал.

Останаха сираци момче и момиче. Нещастието хвърли в смут близките му. Никой не посмя повече да говори за прокълнатото място, защото го свързваше с трагедията. Смятаха, че черна прокоба е поразила Петър. Вестта за внезапната смърт бързо се разнесе из околните махали и внесе не малко суеверен страх у хората.

Чувайки за носещата смърт находка, Ради реши да проучи нещата и да докопа неоткритото съкровище. Преди години един старец беше запалил иманярската страст в него с необикновените си истории за съкровища и несметни богатства.

Ради се завъртя край дома на Петър. Започна да подпитва, но хората упорито мълчаха. Накрая реши да спечели приятелството на сираците, та дано от тях да изкопчи нещичко. Малката палавница с руси, непокорни плитки го отбягваше и никакви лакомства не можеха да я спечелят за по-откровен разговор. Момчето  се страхуваше от непознати. Трудно някой можеше да спечели доверие му ,затова Радо не успя да разговаря и с него.

Овдовялата стопанка превиваше гръб пред неволите и трудностите в живота. Какво ли не захващаше да работи, само и само да изхрани двете си деца.

Веднъж нарамила тежък наръч дърва се прибираше у дома. Радо като я видя и се притече на помощ. От благодарност жената го покани вътре, да го почерпи нещо. От дума на дума стана въпрос и за Петър.

Трепна сърцето на Радо, но реши да не пришпорва нещата и да поизчака. Но такова нещо чакали се? Желанието му да узнае „мястото“ беше толкова голямо, че той не се стърпя и попита:

– Какво се случи? Вярно ли е това което се чува?

Жената въздъхна и внимателно погледна младежа.

– По-добре да не бе ходил там.

– Но това може да окаже много ценно… защо? – едва сдържайки любопитството продума момъкът.

– Не се захващай с това, не ти трябва. – с мъка отговори жената. – Първо дойдоха от махалата. Биха го “ да си каже“. После дойдоха и ония с пагоните и те го биха, а той не беше добре с бъбреците. След толкова бой не се почувства добре и отиде в града на лекар и там си остана. Повече не го видях жив.

Жената обърса с края на престилката насълзените си очи и реши да става, нали работа я чака. Радо неспокойно се завъртя на стола и едва продума:

– Как така? Нали проклятието на намереното…..

Жената махна с ръка и прекъсна младежа:

– Ония, Бог да ги убие, от МВР-то пуснаха слуха, че зла прокоба е затрила Петър. А хората се уплашиха много и не смееха да разказват какво точно е станало.

Съкровища, зла прокоба, побоища всичко се обърка в главата на Радо. Той стана, отвори вратата и с наведена глава бавно прекрачи прага.

В Германия е намерен изчезналият през годината на войната важен документ от историята на Реформацията.

В общинските архиви на германския град Щралзунд са намерили, считаните за изгубеното през Втората световна война копие от писмото на Мартин Лютер от 1545г.

Сензационната находка се състои от единственото копие на писмото, написано от Лютер до тогавашния херцог на Померания, в което се разказват събитията от 1545г.

Оригиналното писмо е изгубено. Последното споменаване на документа датира от 1937г.

Този документ има голямо научно и историческо значение. Той се явява единствения източник, описващ позицията на водещите реформатори при конфронтацията на града с померанския херцог.

По време на Реформацията ландтага решил да даде на града два манастира. Учителите, духовните лица и благотворителния фонд на манастирите трябвало да минат към градската хазна. Но такова прехвърляне не се е състояло.

Херцога на Померания протестирал против това решение и сам завладял манастирското имущество. Протестите на града, както и грамотата на императорът Карл V не са могли да променят нищо.