В центъра на Сиатъл е открит парк. На територия от 8 хиляди квадратни метра са посадени различни дървета, храсти и други растения, които ще радват посетителите със съвършено безплатни вкусни плодове през цялата година.
Жителите на Сиатъл отдавна искали да благоустроят горските околности на Бикон Хил. 2010 г. била обявена от градските власти за „година на градското селско стопанство“. Така парка започнал да се превръща в градина за всички желаещи.
Овощните дървета са разположени по-високо, а трайните и едногодишните растения, заедно с плодните храсти били разположени по-ниско. Били посадени растения, които привличат насекомите, за да поставят естествена защита срещу вредителите.
За създаването на първоначалния парк са отделени 100 хиляди долара. Първата реколта се очаква през 2013 г. За в бъдеще се предвижда в парка да се поставят пчелни кошери. Тези мерки ще допринесат за по-бързото опрашването на цветовете. В допълнение, пчелите ще произвежда мед.
За парка се предвиждат още 39 хиляди кв. м. На новите територии няма да бъдат засаждани само плодни растения. Така в парка ще има зони и за почивка.

Чували ли сте нещо за раница с качулка?
Става въпрос за стока, която ще се продава в магазин през това лято, а не само за идея. За това са се погрижили от компания Puma.
Този аксесоар е разработен от Хюсеин Чалайн. Отличителна черта на раницата е качулката, която е прикрепена към чантата.
Раницата е предназначена не само за мъже, има такива и за жени. Друга нейна „черта“ е специалното отделение за лаптоп и няколко джоба за мобилен телефон и други портативни устройства.

Искате ли да отидете там, където са живели великаните?….
Северна Ирландия е невероятно красив и романтичен край. Много легенди са свързани с тези места. В една от тях се говори за смелия ирландски войн Фин Мак Кумал, който решил да се бие с едноокото чудовище Гол обитаващо в Швейцария.
За да не си мокри краката, забил редица колони в Ирландското море. Така направил мост. Уморен , легнал да почине. По това време Гол преминал по моста в Ирландия и се явил пред Фин. Жената на Фин се оказала много хитра. Сочейки мъжа си излъгала, че това е малкият й син. Освен това тя нагостила госта с парчета тесто, в които запекла плоски железа. Когато великанът започнал да ги яде се изпотрошили зъбите му, а „малкия“ Фин спокойно си похапвал от тях.
Представяйки какъв може да бъде бащата на този „малкия“, Гол избягал тръпнещ в ужас. По време на бягството си разрушил моста. Така се появило уникално място носещо името „Пътя на великаните“.
Разбира се това е легенда. Истинската причина за този пейзаж е изригването на вулкан, което се е случило много отдавна.

Изследователи от института Фраунхофер са разработили нова безжична технология, с която се предава енергия на разстояние. Въпреки че при прехвърлянето на енергия се използва магнит, технология се различава от тази, основана на електромагнитната индукция.
Създаденият от учени, компактен прототипът е в състояние да предава 100 MW, на разстояние от 50 см, технологията ще се използва основно за захранване на устройства, имплантирани в тялото.
Предавателят има магнит, който се върти с помощта на мотор и създава променливо магнитно поле. Под въздействието на магнитното поле, приемника започва да се върти в резултат, на което се генерира ток.
Устройството прилича на голям мобилен телефон и може да се носи на кръста.

Един човек седял в чакалнята и чакал влака. Това не бил обикновен влак, а влак на щастието, който щял да го отведе далече в страната на спокойствието, мира, хармонията и любовта.
В чакалнята пейките били неудобни, но човекът бил готов да претърпи тези неудобства, заради бъдещото щастие. Близостта с някои пътници създавала много безпокойства, но човекът не можел да напусне чакалнята, защото се страхувал да не пропусне съобщението за пристигането на неговия влак. И какво са „неудобните съседи“ в сравнение с новия живот, който го очаквал.
Въздуха в чакалнята бил спарен, но човекът се надявал, че само след минута ще обявят пристигането на влака и тогава той ще се освежи със чист въздух.
Влакове имало много, но нито един не бил подходящ за него. Един вървял твърде бързо, друг прекалено бавно, трети бил много скъп, четвъртият бил само със запазени места, петия твърде шумен, шестия стоял на перона само две минути, седмия бил твърде дълъг…
Всички съседи чакащи в залата отдавна се бяха разпръснали, дошли нови пътници, а човекът все чакал и чакал.
С течение на времето, очите му загубили предишната си яснота. Станало му трудно да различава номерата на идващите влакове. Слухът също го подвеждал. Вместо:“Влакът пристига на втори перон“, той чувал: „Сега е подходящия момент, за де се промени всичко“.
Отслабналите мускули трудно се подчинявали на човекът, когато се изправял да погледне щастливците, които отивали за следващия влак.
Състрадателните работници на гарата хранили старика, който повече от половин век прекарал на пейката в очакване на влака на своето щастие. Влак, който никога не пристигнал…