Веднъж Неофит разговарял с един приятел атеист.
– Казваш, че си станал християнин?
– Да.
– Тогава сигурно знаеш много за Христос. Кажи ми в коя държава се е родил?
– Не знам.
– На колко години е умрял?
– Не знам?
– Колко проповеди е изнесъл?
– Не знам.
– Много малко знаеш за човек повярвал в Христос.
– Вие сте прав. Срам ме е, че не знам много за Него. Но аз знам това, че преди три години бях алкохолик, имах дългове, бях се разделил със семейството си, жена ми и децата ми се страхуваха от мен, когато се прибирах в къщи, а сега не пия, върнах си всички дългове. И всичко това благодарение на Христос Това е, което знам за Него.

Едногодишното момче от Индия Акшат Саксена е поставил нов световен рекорд. Той се е родил с по-голямо количество пръсти на ръцете и краката. Общо 34 на брой.
Детето живеещо на север в Индия има по седем пръста на всяка ръка и по десет пръста на краката си.
От момента на раждането си то е претърпяло няколко операции, за да се ампутират излишните пръсти. Освен това момчето няма палци. Лекарите ще реконструират от отделените пръсти такива.
Такава аномалия се нарича полидактилия. Това е генетично заболяване. Най-често то се явява в появата на допълнителни пръсти. Предишния рекорд е принадлежал на  шестгодишно момче от Китай. То имало 31 пръста, 15 пръста на ръцете и 16 на краката. Но след операция допълнителните пръсти били отделени.

Необяснимо природно явление е зафиксирано в Мексико. В един от населените пунктове на крайбрежието на Калифорнийския полуостров под водата са изчезнали почти 80 метра от плажа.
Местни жители  обявили тревога. Забелязали в края на март, че по неизвестни причини ширината на плажа намаляла с няколко десетки метра. Специалисти веднага дошли на мястото и започнали да правят необходимите измервания и изследвания.
Става въпрос за площ от 1,3 хектара, която е погълната от океанската вода. Колко загуби е нанесло това на местната флора и фауна, а също и на плажната инфраструктура?
Местните власти заедно с министерството на околната среда в Мексико са взели решение временно да бъдат закрити плажовете за посетители, а това не може да не се отрази на доходите на местните жители.
Сега в Мексико е Страстната неделя, предшестваща Пасхата. Тя е свързана с масови отпуски, които хората са привикнали да прекарват по крайбрежието.

Един човек искал да стане ученик на най-добрия учител. И за да провери правилността на избора си, решил да му зададе следния въпрос:
– Можеш ли да ми обясниш смисъла на живота?
– Не мога, – отговорил учителя.
– Тогава може би ще ми кажеш, какъв е неговия смисъл?
– Не мога.
– А можеш ли да ми кажеш нещо за природата на смъртта или живота от тази страна?
– Не мога.
Разочарован посетителят си тръгнал. Учениците били озадачени. Как може учителят им да се представи в такава неблагоприятна светлина?
Учителят ги успокоил:
– Каква е ползата да знаеш целта и смисъла на живота, ако никога не усетиш неговия вкус. По добре да изядеш парчето торта, отколкото да разсъждаваш за него.

Високо в планината живеел великан с дъщеря си. Често тя седяла и не знаела какво да прави. Чудела се как да прогони тъгата от себе си. Съседите й били дошли до гуша, а и нямало за какво да разговаря с тях.
Пробвала да слуша музика, да рисува, но нищо не й носело радост. Душата й оставала пуста и студена.
Под краката й множество хора се занимавали с нещо. Тя ги наблюдавала, но не разбирала смисъла на действията им. Те пълзели като мравките напред, назад, но на тях изглежда им било добре.
Да, но тук на върха било скучно. Измъчвала се душата на великанката и тя не знаела какво да прави.
И в един прекрасен ден великанката забелязала как под самите й крака един човек се изкачвал по скалата. Изведнъж с него се случила беда. Паднала лавина от върха и затрупала човека.
Дошла великанката и измъкнала затрупания от снега. Сложила го в пазвата си и така го стоплила. Човекът оживял. Сложила великанката малкия човек до ухото си и разбрала, че й благодари за своето спасение.
Мъжът разказал, защо се е покачил на скалата. Оказало се, че в дома си имал болна жена и малки деца, а нямали за храна нищо. И тогава той излязъл на лов за кози.
Това заинтригувало великанката и тя го помолила да й разкаже още нещо. И започнал бедняка да й разказва за своите мъки и радости. Великанката никога до сега не бе чувала такива истории, дори в интересните книжки. Животът на тези малки хора се оказал по-интересен от всяка приказка и увлекателна книга.
Обикнала великанката този човек и й станало хубаво. Приискало й се да помогне на него и приятелите му. Започнала да вниква в проблемите, притесненията и мъката им.
Всеки ден великанката варяла треви, за да лекува тези хора. Следяла да не ги затрупа някоя лавина.
Хората непрекъснато благодарили на великанката, а тя благодарила на мига, в който съдбата я свързала с тези хора. Сега сърцето й било изпълнено с радост и щастие.