Как се случва това? Сигурно през нощта.
Разплакана и с увита глава, за да не се види лицето й, майка бързо върви към манастира със свито нещо в ръце. Тъмната пресечка, малко вятър… Тя се оглежда, опитвайки да разбере дали някой не я гледа. Тук някъде трябва да има висока каменна стена и в нея ниша. Само ще свърне за няколко минути и ще остане незабележима. Там жената спира. Разгъва детско одеяло, целува спящото дете, прекръства се. Протяга ръце в прозореца…Детето се поема от добри ръце в монашеско облекло. А сега трябва да бяга. Хваща бързо по друг път,  без да се оглежда. Решението е взето отдавна, още преди раждането.
Ако отидете в Краков сами можете да се озовете на това място. Това е Монашеския Орден На Сестрите от Пресвятото семейство от Назарет, които са отворили първия „Прозорец на живота“.
Зданието на Ордена по нищо не се различава от съседните постройки, освен пластмасовия прозорец на нивото на тротоара с надпис „Прозорец на живота“.
Тук много малко минаващи се оглеждат за камери, тук такива няма.
Сестрите от монашеския орден се надяват, че ако някоя майка се реши да изостави детето си, то може да стане тук, а не на гарата , на пейката в парка или в боклукчийската кофа.
В католическа Полша абортите са забранени от закона. Бременните могат да прекъснат бременността си само при заплаха за живота на майката или в резултат на изнасилване, което трябва да бъде доказано в съда. На такъв унизителен процес се съгласяват единици и официално в 40 милиона  Полша в годината се правят около 200 аборта.
Всяка година около 200 хиляди полякини прекратяват бременността си в Украйна, Германия, Чехия…, но за това са необходими средства, за да пътуват. Най-лошият вариант е да оставиш детето където и да е.
В тази стая никой не дежури. Майката с никого не се среща, когато остава детето си. Алармата работи след затваряне на прозореца, а това съобщава на монахините, че е доносено ново бебе. В полицията никой не звъни, нито се търси жената оставила детето. Звънят само в Бърза помощ, които преглеждат детето и след две седмици то получава нови родители,  ако преди това майката не се осъзнае.
Този краковски прозорец за шест години е дало живот на 14 новородени. Сега в Полша има 48 такива места и 33 спасени деца живеят в нови семейства.

Адолф Хитлер е планирал да окупира Турция, но е бил принуден да остави това начинание, заради опасения свързани с поддържащи Германия мюсюлмански страни и тюркски народи.
За това съобщава живеещият в Германия турски учен Шенол Шахин Чорекчи. Той е открил военния план за тази окупация. Вече 20 години ученият изследва турско-германските отношения в периода през Втората световна война. Изследователят твърди, че най-голямото желание на Хитлер е било да получи Арабския полуостров, нефтените залежи на Азербайджан и местонаходищата на бор в Турция.
Той отбелязва, че плана е бил подготвен от разузнавателния център в Германия в интервала 1935-1941 г.
Според ученият в плана подробно е направен анализ на политическите особености в Турция, железопътните линии, възможности за предаване на съобщения, сеизмичните зони, рудниците, водните източници, езика, пътната мрежа, разположението на военните части и други.

Група изследователи от швейцарския институт са демонстрирали система, която с помощта на специална „шапка“ с мрежа от датчици, контролира робот.
Частично парализирани хора ще могат да контролират робот,  като използвате само мозъчни импулси. Според изследователите това е решаваща крачка към появата на „аватар“.
При експеримента системата отчитала показателите на мозъчната активност на Марк-Андре Дука, лежащ в болницата на швейцарския град Сион. Управляемият робот бил отделен от човека на 100 километра.
Така мислите на Дука или електрическите сигнали от мозъка му, свързани с представата му, че си движи пръстите, които всъщност са парализирани, се улавяли и декодирали от специален софтуер, предаващ информацията за движенията на робот – „аватар“. Създаденият сега робот представлява 30-сантиметров механизъм, способен да придвижва крайници. Швейцарските учени заявяват, че външния вид на робота няма голямо значение, важно е как работи принципа на управление с помощта на мислите.
Недостатък на устройството е, че е необходима максимална концентрация на човека, а такава концентрация се поддържа трудно за по-дълго време. Мозъкът е устроен така, че в него постоянно се въртят рояк мисли, които объркват устройството. За да може компютъра да разбере главната мисъл, инженерите са създали нещо от рода на „електронно подсъзнание“, позволяващо да се следва главната мисъл, игнорирайки „шума“.
За сега роботът няма интелект, за това човек трябва не само да подава команди но и да получава обратна връзка с робота. Специалистите заобиколили този проблем, като поставили в главата на робота камера и микрофон, които предават на екран пред човека всичко, което вижда робота. Въпреки това, за да създаде този „Аватар“, тази система ще транслира директно в мозъка, заобикаляйки монитора.
Тази разработка е насочена предимно към хора с ограничени движения,  за това на първия етап от работата робота се обучава да прави само най-елементарни действия в дома.
По-рано подобни експерименти с роботи управлявани от мисли са правени в САЩ и Германия, но тогава те били ориентирани само към здрави хора и са се използвали усъвършенствани хардуерни и софтуерни системи.

Всяка мечта е лудост дотогава, докато не се осъществи. Тогава тя се превръща в олицетворение на мъдростта.
Мечтата е порив.
Това е енергия за изграждане на собствената съдба.
Разбира се може да се живее и без мечта, но тогава животът ви не е интересен и вие се оказвате във властта на случайните в живота обстоятелства.
Мечтата кара човек да расте като личност и да се изпълва с гордост за изпълнен със смисъл живот. Ако не ви харесва мястото, което заемате, вашата работа…..не прехвърляйте вината на другите. Само вие носите отговорност за това.
Можете да промените нещата, само ако искате.
Вероятно ще възразите, че да искате само е недостатъчно, съгласна съм. Ако действиделно искате нещо да се промени, превърнете го в желание и пристъпете към действие.
Запомнете, за да се осъществи една мечта, тя трябва да бъде реална.

Скъпи, майко и татко, след като дойдох в колежа започнах все по-рядко да ви пиша. Извинете ме за расеяността ми и дългото ми мълчание. Ще се постарая да наваксам и да ви разкажа всичко, но ви моля, когато четете това писмо да седнете. Сега мога да продължа. Раната на главата, която получих, когато скачах през прозореца на стаята си по време на пожара, почти заздравя.
Бях в болницата три седмици и сега виждам съвсем нормално. Главата ме боли един път на ден. За щастие по време на пожара моя скок от прозореца видя работника от близката бензиностанция. Именно той извика пожарната и бърза помощ. Той често ме посещаваше в болницата. И когато нямаше къде да живея, нали квартирата ми изгоря, ме покани да живея в неговия дом. Това всъщност е някакво мазе, но е добро.
Той е прекрасен млад човек. Ние се влюбихме един в друг и сме решили да се оженим. Не сме решили кога точно ще стане това, но разбира се, когато започне да се забелязва, че съм бремена. Да, майко и татко, аз съм бременна. Аз помня как скоро си мечтаехте да станете баба и дядо. Вярвам, че с радост ще приемете и ще дадете любов и топлина на това дете и ще се грижите за него, така както се грижихте за мен, когато бях дете.
Но истинската причина за задържането на нашата сватба се дължи на това, че той получи удар, а аз се заразих малко. Радвам се, че ще го приемете с радост в дома си, той е добър. Не е могъл да получи добро образование, но е доста честолюбив. Религиозното му вероизповедание е различно от нашето, но вие нямате нетърпимост към това и за това няма да му обърнете особено внимание. А сега, когато ви съобщих последните новини, искам да ви кажа, че нямаше никакъв пожар, нямах рана на главата и не съм лежала в болницата, не съм бременна, нямам никаква инфекция и в моя живот няма никакво момче. Само получих двойка по биология и история и поисках правилно да приемете това.
Ваша любяща дъщеря Диди.