След като стават популярни, почти всички автори се радват на срещи с читателите, а това неизменно е придружено с подписването на техни собствени творби.
Но след известно време това доскучава и читателите на новите книги остават без автограф. 66-годишната канадска писателка Маргарет Атууд също е уморена от пътуванията в различни градове и срещите с досадни читатели.
Така, един ден тя решава да създаде писалка, която може да подписва книги, които ще бъдат разположени на разстояние стотици километри от автора. Именно така се е родила идеята за писалка -робот.
Замисленото устройство е разработено от компанията Unotchit, която е основана от самата Маргарет. Проектът е спонсориран от британски книжни издателства.
Канадската писателка е демонстрирала изработената писалка на панаира на книгата в Лондон. Тя написва само няколко думи на таблет и след няколко секунди в другия край на павилиона тънка метална ръка хванала писалка, възпроизвела с почерка на писателката, на първата страница на нейна книга,  написаното от нея. След това авторката е повторила експеримента, като е „подписала“ нейни книги, намиращи се в Ню Йорк.
Най-интересното нещо е, че Маргарет не планира да продаде своето изобретение. Тя каза, че издателите ще го вземат, така че те биха могли по този начин да насърчат авторите, които работят с тях, и да дадат възможност на читателите, които живеят в малките градове да получат автографи. Не е нужно да споменаваме, че издателите вече потриват доволно ръце. Такова общение между автори и читатели неизменно ще  повиши продажбите на книги.
Подписването на книга в чужбина с това устройство е много по-евтино, в сравнение с организирането на пътуване във връзка с това.

Пианистът Артур Рубинщайн закъснявал за закуска в първокласен ресторант на Ню Йорк. Неговите приятели започнали да се безпокоят, но Рубинщайн накрая се появил с красива блондинка, три пъти по-млада от него.
Известен със своята пестеливост, той изненадал приятелите си, като поръчал най-скъпата пържола и много рядко срещано вино с  букет от аромати. Когато закуската свършила, той заплатил с усмивка:
– Виждам, че сте изненадани, – , казал Рубинщайн. –  Но днес аз отидох при моя адвокат и направих завещание. Оставих голяма част на дъщерите и семейството си, направих дарения за благотворителност, но изведнъж осъзнах, че не се бях включил в завещанието. И тогава всичко стана по-различно. За това реших, към себе си да проявя по-голяма щедрост.

Той е само на седем години, но това, което преживя през тези часове беше страх и ужас. Сега лежеше на леглото в болницата и се чувстваше изтощен, но не можеше да заспи.
Спомените от случилото се въртяха като на лента от някой филм на ужасите.
Беше си до дошъл от училище. Мама и татко бяха на работа. Реши да излезе на балкона и да простре изпраните си панталони. От височината му се зави свят. Загуби равновесие и падна върху стъклото. Видя как то се пропука и дясната му ръка беше почти отрязана.
Пригади му се от кръвта, но се надигна и едва се добра до телефона. Набра номера на Бърза помощ. Не дочака да го попитат, а бързо изстреля:
– Ръката ми… ударих в стъкло.. много кръв.
От отсрещната страна затвориха без да попитат за адреса. Момчето помисли, че линията бе прекъсната и отново набра номера, почти извика в слушалката:
– Моля изпратете линейка….
Отново се чу писукащия звук, оповестяващ за прекратена връзка.
Опита пак…. Не помнеше колко пъти бе звънял. Всеки път уплашен крещеше отчайващо в слушалката.
Накрая остави телефона и едва излезе от стаята. Кръвта му се стичаше на пода като пусната на воля чешма. Тръгна към пътната врата, но в антрето усети как го обви мрак, краката му омекнаха и той загуби съзнание.
Една жена със свито сърце бързаше към дома. Нещо се бе случило. Тя бе изтръпнала цялата, а мислите ѝ рисуваха зловещи картини. По-бързо, но краката, като че ли от напрежението отказваха да я слушат. Жената имаше чувство, че всичко край нея се движи, като в забавен кадър, а тя едва отмества краката си.
Най-сетне, ето я и кооперацията. Нахълта във входа и за секунди се озова пред дома си. Бутна вратата и извика. Синът й лежеше в локва кръв. Притича до телефона и звънна…
След 10 минути линейката пристигна. В микрохирургията 4 часа пришиваха ръката, но детето бе в безсъзнание. Беше загубило много кръв.
В Бърза помощ не отричаха да са получили съобщение по телефона, но оправданието звучеше нелепо и смешно:
– Може би е отказано на детето, защото в последно време ежечасно при нас постъпват лъжливи повиквания от деца, които си играят с мобилните телефони, понякога и от юноши, даже и от не много трезви възрастни хора. За да дойде линейка по-добре нека звънне възрастен.
Малкият, когато се оправи, така и запомни: „Ако ти се случи нещо лошо звъни първо на майка си, тя е по-бърза от линейката и няма да закъснее“.

Дизайнерът  Брайан Сега  взел обикновения смартфон и го видоизменил. Като прототип е взета обикновена ръкавица. Според замисъла на изобретателя на всеки пръст на ръкавицата ще бъдат разположени по три бутона за лесен избор.
Дизайнерът се е стремял да разработи такъв смартфон, който да заема по-малко място, да не се държи с ръка и да е част от човека. Тъй като без ръце е трудно да се прави каквото и да е, сега удобно ще бъде едната ръка да изпълнява функцията на смартфон, За сега идеята изглежда доста безнадеждна и с прекалено крехка конструкция, поради което човек ще се чувства  ограничен в някои дейности.
Трудно ще бъде с такава ръкавица да си измиеш ръцете или да приготвиш обяд. Даже работата на компютъра ще бъде затруднена. Въпреки това дизайнерът е искал да сведе до минимум неудобството за общение по мобилния телефон. За да приемате входящо повикване, просто трябва да направи жест с ръка подобен на вдигане на слушалката.
Поради отсъствие на екран, всеки път трябва да се използват бутони за набиране на номера, а това е неудобно. Като цяло идеята за телефон ръкавица има много недостатъци, но въпреки това, тя има и перспектива. Ето защо, дизайнерът има над какво да работи още.

В днешния свят непрекъснато се появяват нови технологии. Това се случва не само в машиностроенето, електронната промишленост, но също така и в леката промишленост.Японците са изобретили универсален плат.
Негова отличителна черта се явява гъвкавостта, мекотата, плътността и почти пълната водоустойчивост. Тази материя е много приятна на допир и скоро от нея ще се шият дрехи.
За изготвянето на този плат обикновено се използва смляна дървесина. Към основния компонент се добавя полиолефин, за да е мека материята или преработен полиестер.
Този плат ще зарадва привържениците за опазването на околната среда. Факт е, че изгарянето на плата не отделя токсични вещества, което е много по-изгодно от другите синтетични тъкани. Тази тъкан  е подходяща за деца. С нея могат да се облицоват детски мебели.
Технология за производство на новата тъкан е подобна на универсалния метод за производство на японската хартия Washi.
Създадена е първата колекция от нови изделия изработени с новия плат. Основно това са разнообразни чанти, изработени в минималистичен стил.