Не е изключено, след няколко години да почнат да се продават „вълшебни часовници“, които вместо времето да показват местоположението на членовете на семейството.
„Вълшебните часовници“ са описани от Дж. К. Роулинг в една от книгите за Хари Потър. Стрелките на магическия прибор показват баща, майка, деца или други роднини, а на циферблата вместо деления и цифри са изобразени сектори от вида „Пътуване“, „Работа“, „Дом“, и т.н. Ако погледнете в устройството, ще можете да разберете къде се намира този или онзи човек.
Принципа на действие на този часовник се основава на определяне на координатите по сигнал от клетъчните телефони.
На стрелките вместо надписи могат да се поставят снимки на хората. Но стрелките ще се преместват само в обозначените сектори съответстващи на работа, училище и т.н. Освен това приборът ще може да приема и показва SMS-съобщения, изпратени от член на семейството.
За сега официална информация по този птоект отсъства.

В САЩ са демонстрирали полиграф, които може да възприема и улавя емоциите и настроенията на оператора.
Системата използва сензори и специален софтуер за измерване на параметри, въз основа, на които се оценява емоционалното състояние на оператора. Идеята е да се измерва ефективността на работещите.
За да направи изводи за емоционалното състояние и способностите на човека, системата анализира не само пулса, влажността и електрическото съпротивление на кожата, но също напрежението в лицевите мускули и изражението на лицето като цяло.

Оговорете ми: Къде бихте искали да се лекувате в здравница или болница? Много често се замислям над въпроса, защо голяма част от лечебните заведения са наречени болници? Логичният отговор е, че в тях се намират болни хора. Ако продължаваме тази логика, то хората в тези заведения ще си остават болни.
Съществува такава шега, в която има известна истина, за съвремената здравна система: „Здрави хора няма, има недоизследвани“.
Нека си спомним смисъла на такива думи като знахар, лечител, вещица, а сега лекар. Ето какво се получава. Знахар идва от думата знание, лечител от лекувам, а вещица от вещ по дадени въпроси, а лекар….? Спомнете си поговорката: „Както кръстиш корабът си, така и ще плуваш“. Може би това е защо нашата съвременната медицина, с болници и лекари, не може да се справи със заплахите на съвременния живот, като например сърдечно-съдовите заболявания и рака.
Именно благодарение на официалната медицина през последните десетилетия се е появил термина „нетрадиционна медицина“. Коя медицина се явява нетрадиционна? Тази, която се основава на премахване на симптомите на болестите или тази, която работи върху причините предизвикващи заболяванията?
Вероятно в бъдеще унилите и тъжни болници ще се заменят с здравници, в които самата обстановка ще допринася за по-бързото оздравяване на хората. Но главното е, че лечението ще се основава на премахване на причините предизвикали заболяването. Лекарите ще бъдат заменени от здравник, хора познаващи законите на природата и психологията на човека.
Основната задача на здравниците ще бъде, от тях да излизат здрави и уверени в силите си хора.

– Ах, любов! Мечтая да бъда като теб! – възхищавайки се повтаряла влюбчивостта. – Ти си много по-силна от мен.
– А знаеш ли в какво е моята сила? – попитала любовта.
– Ти си много необходима на хората.
– Не, не за това, моя мила, – въздъхнала любовта и погалила влюбчивостта.
– Аз умея да прощавам и това ме прави толкова необходима.
– Нима можеш да простиш една лъжа?
– Разбира се, защото лъжата  се появява при безизходица, осъзнаване на собствената вина или от нежелание да се причини болка.
– Аз не мисля така. Има си просто хора, които не могат да не лъжат.
– Да но тези хора, нямат нищо общо с мен, защото не могат да обичат.
– А какво можеш още да простиш?
– Мога да простя гнева, защото е краткотраен. Грубостта, защото нейна спътница е огорчението, а то не може да се предвиди и контролира.
– Друго?
– Мога да простя обидата, по-голямата сестра на огорчението, защото те следват една след друга. Мога да простя разочарованието, защото след него идва страданието, а страданието пречиства…
– Ти наистина си невероятна. Можеш да простиш на всички всичко, а аз при първото изпитание гасна, като догаряща кибритена клечка.
– Тук не си права. Никой не може да прощава всичко и на всеки, даже и любовта.
– Но до сега ми говореше съвсем друго!
– Не това, което казах е вярно. Аз мога да прощавам и прощавам безкрайно. Но има на света, нещо което възпира даже любовта. То убива чувствата, разрушава душата, води до мъка и унищожение. Причинява такава болка, че никакво чудо не може да я премахне. Отравя живота на околните и ги прави да се затварят в себе си. То ранява. От него боли повече, от колкото от лъжата, гнява и обидата. Запомни, мила, няма по-страшно нещо от равнодушието. За него няма лекарство….

Нашият живот е многостранен и разнообразен. Той никога не стои на едно място. В него постоянно се развиват събития, понякога добри, понякога лоши. Вярно е, че ние сами определяме отношението си спрямо тях и сами ги класифицираме, в зависимост от това какво ни носят радост и удоволствие или трудности и мъка.
Трудностите се възприемат като нещо негативно, допринасящо за усложняване на живота ни. Те водят до спад на настроението и се възприемат като черни краски в живота. Повечето хора не обичат да се изправят пред трудностите, предпочитат живота им да течеше леко и плавно, без нервните сътресения.
Все пак, точно тези трудности са изиграли положителна роля в живота ни. Те допринасят за нашето развитие и ще помогнат да разберем стойността на много неща, за които до сега не сме се замисляли.
Как можеш да разбереш цената на щастието, ако не познаваш болката и скръбта? Как можеш да усетиш вкуса на победата, ако не я завоюваш и ти се даде леко? Как можеш да се насладиш на красотата на дъгата, ако не си преминал през дъжда? Преминавайки през трудностите се изменят ценности в живота ни, променя се отношението ни спрямо другите и нещата, които стават около нас.
Ако вие възприемате трудностите като проблем те ще си останат такива за вас, а ако ги възприемате като задача, вие със всички сили ще се стремите да я разрешите.
За да преодоляваме трудностите трябва да имаме решимост. Решимостта е готовност за преодоляване на всякакви препятствия и вяра, че имаме сила да ги преодолеем.
Ако вие сте претърпели неуспех, това означава, че просто сте спрели да действате.
Трудностите ни мобилизират и ни издигат на по-високо ниво в развитието ни. Те ни карат да усвояваме нови знания, нови методи и начини, за да решим възникналите задачи. Дават ни безценен опит.
За това не казвай: “ Не мога!“, а по добре се попитай: „Как мога да го направя?“ Ако търсите решение, ще го намерите.
Наберете решимост и преодолявайте трудностите, в противен случаи те ще ви победят.