В ЮАР лекари извършили рядка операция за спасяване на бебето в утробата. Те буквално трябвало да разрежат стомаха на майката, да направят операция на белите дробове на детето, при което се наблюдавало спиране на дишането.
В 6-ия месец от бременността, лекарите съобщили на Тарин Форд, че при детето й са открити сериозни аномалии. Според думите на лекарите при детето се наблюдавало спиране на развитието на белите дробове. Кръвното му налягана било много високо. Това можело да доведе до проблеми с дишането и да спре сърцето. В подобни случаи 95 % от децата умирали.
В 7-я месец от бременността лекарите разрязали корема на жената и направо в утробата в делите дробове на детето сложили специална тръбичка. Накрая успели да извадят излишната течност от дробовете на детето, след което зашили стомаха на майката.
Удивлението на лекарите нямало граници, когато след 2 месеца чрез цезарово сечение Тарин Форд ражда здраво момче с тегло 3.36 кг. Детето е напълно здраво.

Обикновено ние определяме виновния, успокояваме се и продължаваме да стоим необременени. Властите провеждат разследване, устройват публично наказание, а след това продължават да си живеят както до сега, след това се оплакват, че нямат подходящи хора за това или онова.
Резултата от реакцията на дадено събитие се превръща в лош спектакъл, където актьорите предварително знаят ролите си. Режисьорът постоянно е недоволен от артистите, а зрителите така са привикнали със ставащото на сцената, че просто спят и от време на време се се събуждат от силните писъци „наводнение“, „катастрофа“.
Пробудилите се зрители реагират по предсказуем начин и отново заспиват, с изключение на тези, в чийто семейства е дошла печалта. За да завърши спектакъла е нужно да си спомним, че хората не са само тези, които „живеят“ в телевизията, а ние.
Когато обещаем или се молим за някого, това не означава, че така искаме да се отървем от него по-бързо, а желание да застанем в центъра на ситуацията, да поемен отговорност и да позволим на Бог да действа чрез нас.
Нужно е да слезем от прекрасния си хълм и да се насочим към центъра на бурята, да запазим спокойствие, да грабнем меча и да отидем да воюваме срещу дракона.

Защо са се заслепили людете да смятат, че властта е благо и радост? Защо е тъй примамна тя за човеците? За нея, властта, са извършени повече престъпления, отколкото дори за любовта… А властта, това е бреме, бреме, бреме!…
Управниците преди прекалено често са си „мръдвали пръста“ за лични облаги или за облаги на своите близки. Е, не че са се отказали днес….
За всички властта е извор на охолство и изгоди.
Не са ли се лъгали?
Напротив, лъгали са се. Пирували са и са се веселили, трупали са богатства и са облагодетелствували своите люде, а цената е била слабостта и разрухата на държавата.
Властта не е радост, веселба и „мръдване на пръстта“. Другото име на властта е дълг! Дългът да откриеш най-доброто за твоето отечество и да го изпълниш… каквито и жертви да изисква това.
Когато един държавник следва своя дълг, той няма право да мисли за радостта или огорчението на своите близки.
Властта е дълг и бреме. Държавникът, истинският държавник, не принадлежи на себе си. В името на дълга той трябва да се отрече от личните си чувства, от предпочитанията си, да се откаже от всичко…… и да следва своя път, дори ако той преминава през Голгота…
Един истински държавник не принадлежи нито на себе си, нито на своя род. И не роднинските чувства трябва да ръководят постъпките му, а дългът и отговорността.

Американския учен Клив Бакстер е направил интересни опити. В тях той е установил, че растенията улавят мислите на хората.
Те „се ужасяват“, ако човек се готви да им причини зло. Например, да ги откъсне.
Руския учен Сочеванов е установил, че между двуседмичен разсад на репички преминава обмен на стресова информация, ако се запали един от стръковете.
Сигналите се предавали с помощта на специални частици.  Всяко тяло, предмет или растение изпуска такива частици. Благодарение на тяхното излъчване много животни намират своя дом, дори ако са били откарани на десетки километри от него или „предчувстват“ наближаващото земетресение.
С помощта на тези частици змиите хипнотизират плячката си, хипнотизатора приспива човека.
Всички явления свързани с обмена на информацията между животните и растенията имат не мистичен, а напълно материален характер,

Нашите усещания ни дават да въсприемем съвсем малка част от околния свят. Слухът ни се разпростира на малко разстояние. Зрението ни е възпрепятствано от преградите и сенките.
За да се опознаем едни други, трябва да достигнем вътрешните сфери на начина ни на възприемане.
Ние трябва да предаваме знанията си, да пътешестваме, да транспортираме вещества и да използваме различни видове енергии, необходими за нашето съществуване.
Навярно разбирате, че от всички завоевания на човека, без изключения, най-желаното и полезното за установяване на мирни взаимоотношения в света е пълното премахване на разстоянията.