Сливен е бил прочут център на оръжейното производството. Непосредствено след 1821 г. поради надигащият се бунт тюфекчийството е било силно ограничено. В този занаят са се изявявали най-добрите оръжейни майстори на епохата.
Сливенските тюфекчии били задължени да дават на турското правителството по 500 пушки годишно.
Според турски документ от 1827 г., когато икономиката на Сливен е била отново в разцвет се съобщава, че „Високата порта изисква месечно по 500 цеви или годишно по 6000“
Тази цифра е била възприехме поради погромите около Заверата. Времето, когато гърци, румънци и българи са решили да отхвърлят турското господство по техните земи.
Невероятна е била сръчността на тези наши занаятчии. Френско съобщение от 1834 г. говори дори за производството на 12 000 кремъклии пушки.

В Сливен се говори, че преди Освобождението българските хайдути и революционери са били обесвани на известното дърво Стария бряст.
Но това е неточно.
За масова бесилка на поборниците е служела една круша с много разперени клони. Съществува автентична снимка на това дърво с обяснителен надпис, направена през 1888 година.
Тя се е намирала някъде около входа на сегашната сграда на съвета.
На Стария бряст е имало обесени, както и на почти всички дървета по улиците, само през Освободителната война, при отстъплението на турската армия след погрома на Сюлейман паша.

Често ни спохождат беди. Тогава сме като дървета след буря
Някои от нас стихията изтръгна от земята и те загиват.
Други, прекършени, се опитат да се изправят, но раните им пречат и те бавно си отиват.
А трети, най-силните, чиито корени са дълбоко в земята, макар и наранени, осакатени и с пречупени клони, се съвземат и продължат да живеят.
Ние сме от третите нали?

Още тогава, като малко дете, честичко заставах на морския бряг и с часове гледах играта на морето.
Случваше се понякога там да се надигне вълна̀, гигантска и заплашителна. Набъбнала от сила, със стихиен устрем се насочваше към сушата, сякаш готова с един удар да разцепи брега.
Тя тичаше нетърпеливо, уголемяваше се и изправяше острия си гребен. За нея няма земна преграда, която да възпре бурния й напор.
На пътя й застава скала, не много висока, нито твърде здрава.
Удар! За миг всичко се покрива в пяна и водни пръски. А после…. сякаш нищо не е било. Възправя се сред въртопите и се отърсва от потоците вода.
Накрая вълната, омаломощена, замаяна и усмирена, гузно се дръпва назад.

Според Википедията това понятие означава:“Преносимо периферно устройство с тясна специализация, което се характеризира с малък размер и се свързват със стандартизиран интерфейс за по-сложни устройства“.
Гаджет е заемка от английския език, която в разговорния език означава дреболия, щуротия…
Днес съществуват две теории за произхода на тази дума.
Първата се отнася за строителната компания Gazhet, която през 1866 г. трябвало да постави Статуята на свободата. Първоначално бил изграден миниатюрен вариант на статуята, от която дошло и наименованието на компанията.
Втората теория изглежда по-правдоподобна. Според нея думата произхожда от груб моряшки жаргон. Необразовани моряци наричат гаджет всички малки механични детайли на кораба, на които не знаели как се наричат или са забравили наименованията им. Много скоро, жаргон се е разпространил във всички войски на английскоговорещите страни, включително в авиацията и пехота.
Това е история на не съвсем литературния жаргон, която се е наложила като моден термин в техническия прогрес.