Стояха двамата един до друг. Той не искаше тя да си тръгне. И й каза:
– Не се отивай. Обичам те!
– Но ти не ме познаваш…. – смутено каза тя.
Той настойчиво продължи:
– Има два типа мъже. Първите още преди да са се влюбили, се стараят да разберат как тя яде сандвича си, как реши косата си, какви дреболии я притесняват, за какво се гневи на баща си и всякакви други истории-легенди, които се разправят за избраницата му. Другите пък, аз съм от тях, се влюбват, без да знаят почти нищо за девойката.
– Значи си влюбен в мен, защото изобщо не ме познаваш? Наистина ли наричаш това любов?
– Такава е любовта, която дава всичко на човека.
– Значи след като видиш как ям сандвич и с какво си закичвам косата, любовта ти ще секне?
– Не, тогава нашата близост ще се задълбочи, ще се превърне в желание на телата ни, в щастливи спомени, които обвързват.
Настъпи тишина.
– Как така ме обичаш, без да ме познаваш?
– Понеже си красива… Понеже си представям, че ще бъдем щастливи… Понеже ще мога всичко да споделям с теб, без да се срамувам. ….

С корупцията трябва да се води борба, но не с наказателни мерки, а създавайки такива правила, които би било по-лесно да се спазят, отколкото да се заобиколят.
Корупцията в България е спирачка за икономическото развитие. Тя засяга не само дребния и средния бизнес, а е с мащабите на национална катастрофа. Хората смятат корупцията за най-опасния проблем в страната.
Много знаят какво означава думата „корупция“, лично са се сблъсквали с нея.
Българите смятат, че повечето длъжностни лица са подвластни на корупцията и най-много корумпирани има в полицията, в митниците, в правозащитните органи, в съдилищата, в КАТ, във висшите органи на властта.
Като че ли ръководството на страната иска, но не може да се бори с корупцията.
Мащабите на корупцията в България са за милиарда долара годишно.
Това е голяма част от държавния бюджет.
Повечето от българите не се обръщат към съда, защото там се налага да се плащат твърде много подкупи и няма справедливост.
Дори децата в България са готови за корупция. В институтите, където подготвят нископлатени държавни служители, се влиза много по-трудно, отколкото там, където се подготвят високоплатени специалисти. Защо ли децата се стремят да получат професии, за които се плаща повече? Или тук се прави някаква друга сметка? Дайте да не прилагаме тази презумпция за виновност към нашите абитуриенти.
Корупцията у нас трябва да стане срамно явление.
Да, в страната ни тя се разширява и вие сами можете да прецените, че всичко започва от нас. Е…. някога е започнало, но все някога трябва и да свърши.

Хрумвало ли ви е някога да предложите някакъв проект? Например за летни детски лагери.
Децата живеят на палатки, в спартански условия и играят, представяйки си, че лагерът е държава. Там те се разделят на бизнесмени, безработни и държавни служители, след което започват да събират данъци, да наемат хора на работа, да изграждат бизнес, да искат социални помощи и пенсии, да правят избори, да се кандидатират за различни длъжности.
В края на смяната децата започват да разбират как работи държавата и връщайки се вкъщи, разказват всичко това на родителите си.
На кого е нужно всичко това? Това може ли да промени нещата?

Дори и да не искаш да се занимава с политика в тоталитарна държава всяка обществена дейност се смята за политическа.
Например, ако искахме да се занимаваме с възпитание на гражданско чувство в училищата, защото родителите не могат да научат децата си да бъдат свободни граждани, щом самите те никога не са били свободни, не може.
Забранява се преподаването в училище на свобода и гражданско чувство. Това било политика. Разрешават само да се купуват компютри за училищата и да се инсталира Интернет.
Това решава ли проблемите?

Навярно сте шокирани, не сте очаквали толкова простичка и очевидна формулировка. Времето на човек е твърде малко, за да може всеки път да си подбира нови въпроси за мислене. И затова въпросите, които трябва да си зададе, са предварително определени. Те са само четиринайсет.
Всяка година се формулират все повече въпроси. Стандартните въпроса са: Кой? Какво? Кога? Къде? Защо?
Останалите девет въпроса са: По какъв начин? С каква цел? На кого е изгодно? На кого е неизгодно? С какво е изгодно? С какво е неизгодно? Кои са враговете? Кои са съюзниците?  Какво ще стане? (Е, и какво от това следва?)
Навярно сте развълнувани от това как безсмислени събития от всекидневието могат да се превърнат в увлекателно пътешествие към истината.
Разсъжденията на човек се отличават от тези на писателя по това, че отговорите на четиринайсетте въпроса трябва да извлечете не от собствената си глава, а от самите събитията.
Понякога неправилно задаваме въпроси, на които други могат да отговорят по-компетентно. В повечето случаи ние мислим, питаме, съмняваме се, опитваме се да разберем истината.