Когато разговарям с мои връстници или малко по-възрастни хора, синоним за правилно често е думата «държавнически». «Държавническа позиция», «държавнически подход», «интересите на държавата».
А всъщност по тази логика причините са объркани със следствието. Държавата е била създадена от хората, за да служи на интересите на хората. И когато ние с вас казваме, че трябва да служим на интересите на държавата, се получава, че трябва да служим на някакъв идол, който сме създали самите ние.
Всъщност всичко е обратно. Човек трябва да служи първо на себе си, на своето семейство и тогава на обществото. А държавата трябва да служи на човека. И за да станат тези ценности естествени за младежта, трябва да се свърши много работа .

Грубо казано, смисълът на грийнмейла или зелено писмо приблизително е следният.
Търси се компания, чийто собственик възнамерява да я реконструира или модернизира, или пък да я разшири. Но за това е необходимо съгласието на акционерите.
Намира се такава компания и се купува контролният пакет акции. Понякога не е нужно да се купува контролният пакет, а само толкова акции, колкото са необходими, за да се свика общо събрание на акционерите, 10% например.
И когато собственикът започне да модернизира или разширява компанията си, трябва по всякакъв начин да му се пречи. Ако например собственикът свиква събрание на акционерите и предлага следващата година да не се изплащат дивиденти, а спечелените пари да се вложат в развитие на компанията, трябва да се гласува „против“ и да се убеждават останалите миноритарни акционери, че развитието на компанията е безсмислена прищявка и да се твърди, че най-големият акционер ограбва дребните. А делото ще се проточи и това ще спре замислената модернизация. А ако тя вече е започнала и в нея са вложени пари, собственикът ще губи, защото парите му ще са мъртъв капитал.
Трябва да се инициират и събрания на акционерите, времето да се протака. И отново, и отново да се поставя на дневен ред въпросът за ненужността на модернизацията. Или пък в дневния ред трябва да се поставят въпроси, които нямат нищо общо с модернизацията, които да се парализира работата. И всичко това, за да се появи възможността в един прекрасен ден да се каже на собственика, че ще престана да се слагат пръти в колелата на компанията, ако закупиш 10% от акции на някой по цена, три пъти по-висока от пазарната.
Нека напомним, че собственикът вече е вложил милиони в модернизацията и се надява да спечели милиарди, изпреварвайки конкурентите. Но модернизацията е спряна и собственикът губи време и пари, като изостава от конкурентите. И наистина по-изгодно му е вече да купи тези нещастни 10% акции, пък макар и три пъти по-скъпо от истинската цена.
Когато грийнмейлът процъфтява в Съединените щати, американските законодатели го облагат с 90% данък, но не го забраняват. Конгресмените решават, че шантажистите са нещо като вълците, санитари на гората. Собственикът на атакуваната компания ще плати на шантажиста сумата само ако замислената от него модернизация наистина доведе до  по-голям ръст на компанията и увеличаване на печалбата. Но ако модернизацията е прищявка, глупав експеримент или повод да не се плащат дивиденти на акционерите, собственикът, срещайки се с шантажиста, ще се откаже от модернизацията и няма да влага нищо в ненужното развитие, а скромните акционери ще получат своя дял.
Но ако модернизацията наистина донесе печалба на компанията и собственикът си е направил сметката и сумата се е оказала толкова голяма, че заради нея има смисъл да се плати на шантажиста, значи след няколко години печалбата ще се върне стократно на акционерите, шантажистът ще си получи своя дял, а от него пък държавата ще си получи своите 90%.

Достатъчно ли е да се дава образование само на 2–3% от децата, за да израсне в България свободно образовано поколение?
Трудно да се променя манталитетът на възрастните. Но ако работата с младежта се окаже успешна, след 15–20 години, родените в нова България, ще определят политиката и тогава нашата страна ще бъде нормална. Капитализацията на нашите компании няма да е по-малка, отколкото в някои страни, а пенсиите ще са достатъчни.
Нашите държавници правилно са пресметнали, че на децата не им трябват Интернет. И висше образование не им трябва. Те трябва да останат неуки, да пият, да се отдават на различни пороци, за да гласуват за когото им каже телевизорът и да не задават въпроси как всъщност действат в страната политиката и икономиката.
Икономическото развитие на България зависи от интелектуалния й потенциал. Суровинните отрасли в страната ни имат ограничен потенциал за нарастване. Не защото имаме малко запаси, запасите за сега има много. Минералните ресурси са огромни, но това никому не е нужно. Колкото и да се потим да продадем повече, отколкото сега, няма на кого. Съвременният свят е свят на информационните технологии. Това е свят, където се продават и купуват продуктите на интелектуалния труд.
Сред нашето население 2,5–4 милиона души са активната движеща сила на обществото, това са учени и предприемачи, с други думи, интелектуалният елит. Това са хора, които у нас и другаде печелят над 100 хиляди долара годишно. Всеки от тези хора създава интелектуални ценности за не по-малко от 350 хиляди долара годишно.
Обръщам внимание на следното: брутният вътрешен продукт, който могат да дават тези хора, е по-голям от целия брутен вътрешен продукт, който можем да получим от всички отрасли на икономиката, взети заедно. И това наистина е така.
Задачата е да се възпроизвеждат висококвалифицирани хора. Какво е необходимо за това?
Първо, образование и култивиране на идеологията на предприемчивостта. Обикновено образование никому не е нужно. Разумни хора има колкото щеш. Ценен е само онзи човек, който може да настрои ума си в служба на индустрията, в служба на обществото. Ето такъв човек струва пари.
Смятам, че създавайки усещане за неувереност и незащитеност у младежта и предприемачите, нашата система нанася огромни щети на страната. Държавната идеология, господстваща в правозащитната ни система, води до това, че хората напускат страната.
Лесно можете да пресметнете колко всъщност може да спечели един такъв човек през целия си живот. И колко би могла да спечели страната, ако този човек работеше тук. Та, ако двайсет и петгодишен човек напусне страната, защото го е нагрубил някой катаджия или го е проснал по очи на земята някой данъчен полицай, от това страната губи милиони долари. Само за един миг. Изхвърля ги. Всяка година хиляди такива хора напускат България.

Кризата  е за поука, че държавата ни мами. Това се разбира от само себе си. Тези години са години на осъзнаване. Време, когато човек разбира, че има не само закони, но и етика, че и в най-тежката ситуация част от хората си остават хора, а такива не са малко.
Животът не е игра, не е шах. Има хората, за които отговаряш, за техните семейства, пенсиите им…. Всяка грешка, всяко «не помислих» може да коства страдания и мъка на някого.
Отговорността притиска. Ако хората ругаят, плюят или викат…., от това не винаги им става по-леко. Има го и това, но повечето просто страдат и се надяват. Някои от тях, въпреки всичко, успяват да прощават, ако ги излъжат, както са ги лъгали всички и винаги.

Лисицата срещнала бобъра, харесала му козината и разбрала, че не е кой да е. Не могла да заспи цяла нощ. Мислела на глас:
– Не съм ли хитра и нямам ли нежна кожа? От другите нима съм по-лоша? Ще дойде час и бобърът ще бъде мой.
И ето лисицата търчала след Бобъра, въртяла опашка и го гледала в очите. Шепнела му ласкави думи, а понякога замълчавала….
Любов замаяла посивялата глава на бобъра. Загубил той покой. Оставил бобърката, че му се сторила стара.
Лисана щом го завъртяла……
Веднъж на горската поляна го срещнал познат таралеж:
– Здравей! Е, как живееш, със лисицата?“
– Ех, друже, — отвърнал бобъра. — Всичко ми се е объркало. Тая лисица само за едно я бива: вечери, обеди, приеми. От рижа стана черносива. Все веселби, все премени. И все скитори. Друже стари, говоря ти като на другар, ще се погубя без време аз….. Както са тръгнали нещата, ще се върна при жената си. Добра е тя и ще ми прости…
А Ежко казал:
– Ако ти не се завърнеш в дома си още днес, ще свършиш като просяк….
До къщи бобърът изтичал и викнал:
– Отваряй, жено! Аз съм!
А жена му отговорила:
– Веднага се махай! При своята лисица си върви!
Тръгнал към лисицата назад, но там заварил друг бобър…
Тази история не е нужна за такива като лисицата, те си знаят какво да правят. Тя е за такива като белокосия бобър.