Всичко започнало от проучването за монтиране на метални скоби, Експериментирайки с фиксиране на такива скоби върху дървени греди, дизайнерите се натъкнали на неочаквана идея свързана с интересен начин за създаване на мебели.
Използването на скоби като инструмент и материал се оказало оригинално и удивително за изграждане на обикновени мебели.
Чрез специално закрепване на скобите се свързват уникалните парчета на мебелите.
Елементите на такива мебели се правят от метални проводници, които се изкривяват по определен начин. Готовите части се промушват през отвори и се закрепват под самата мебел. Тези метални скоби могат да послужат и за крака на изработеното изделие. Те образуват здрава опорна конструкция на столове, маси и други домашни мебели.
Това е нов начин за направа на мебели. Чудесна комбинация между метал и дърво.

Вечерта отново седяхме на хълма. Той отново ме държеше за ръката и ме попита:
– Какво значи „Така съм решила“?
Въздъхнах, отпих глътка вино и реших. Ще му разкажа. Така или иначе случайните отношения не водят до никъде. Така.. само истината…
– През последните седем години в семейният си живот за всичко вземах решение сама. Съпругът ми напредваше в научната кариера. Когато се готвеше за магистърска степен, работех на две места, от учен преподавател каква прехрана можеш да очакваш? За тържеството по случай защитата на дисертацията му, взех кредит. После той се зае да получи докторска степен и аз трябваше да почакам с раждането на дете. Когато се занимаваше с работата си, аз трябваше да се преборя с различни проблеми: да не си купувам кожено палто, кола, да не ходя на почивка, да не допускам да го притеснява звъненето на аспиранти и студенти….
В края на краищата, той защити своя докторат, получи желаното професорско звание и за първи път реши да вземе самостоятелно решение. Да зачертае всичко, което му напомня за трудностите на неговото изкачване…..Така зачеркна и мен. И аз се съгласих с него.
Той дълго мълча. Прасковите и виното на масата останаха непокътнати. Не знаех за какво мисли. Проклинах се за това пътуване. И какво се оказва, седя в красива рокля на стола с „вкусен кебап и коняк“ на масата. Курортна романтика…..
Той стана и ми протегна ръка:
– Хайде, сега няма да вземаш никакво решение. Просто ми се довери…..

Какво може да се приготви от макаронени изделия? Отваряте кулинарната книга или някой сборник с рецепти и четете. Но тези „ястия“, които приготвя Сергей Пахомов, не се числят към тях.
Първо те не се варят, второ те са истински произведения на изкуството. Това са миниатюрни скулптори изобразяващи различен вид транспорт.
За Сергей това е хоби. което се е зародило от идеята за създаване на реклама за тестени изделия. Движещите модели на автомобили, самолети и всякакъв друг транспорт надживели фабриката за производство на макаронени изделия. Тя била затворена, но изкуството на Сергей живее и процъфтява.
Първата фигурка от макарони, авторът е направил преди пет години.  Днес колекцията му е огромна и разнообразна. В нея има коли, мотори, резервоари, самолети, трактори, камиони, хеликоптер … Всеки модел не е просто фигурка. Колелата се въртят и вратите и люковете се отварят. Не е чудно, че авторът прекарва по 30 часа над всяка една от тези миниатюри.  Казва, че внимателно подбира материала за тях и може да купи, само за една част, целия пакет от тестени изделия. Което не е годно като материал за изработване на съответната фигурка, се вари и изяжда.
Много пъти са му предлагали на шега да свари и изяде един от експонатите в колекцията си. но скулпторът се е отказвал. Детайлите за залепени с лепило, а при варене могат да се окажат токсични.
Такава стриктна работа дисциплинира, успокоява  и отвлича вниманието. За това занимание Сергей изразходва много часове от свободното си време. Днес той е единственият собственик на патента за сувенири от тестени изделия.

Роботите не растат по дърветата, но те могат да бъдат направени от рециклирана дървесина. Художникът Kikousya е проектирал и построил механичен робот, направен от хартия, чифт гумени ленти и няколко болта.
Конструкцията е на речена МПМ. Тя може да се движи и показва как хартията може да се използва в механични процеси. Целият робот, в това число и механичните елементи, са от хартия. Той има няколко зъбни колела и работи като часовников механизъм.
Създаденият робот се различава от по-раните модели в своята надежност. Той може да носи повече товар и е по-устойчив. Монтирани са задвижващи механизми, така че роботът може да движи краката си, като използва еластичността на гумата.
Краката могат да се преместват с помощта на колянов механизъм. Долната повърхност на стъпалото  винаги е успоредна на пода.
Това е доста хитроумен дизайн, който показва как може да се използват прости материали.

Две сонди са влезе в орбита след успешния старт от космодрума в Кейп Канаверал. Ракета-носител „Атлас-5“ с горната степен „Кентавър“  е вдигнала сондите в небето сутринта на 30 август.
Работата по пускането на този космически апарати на НАСА е започнало преди 11 години. Изстрелването първоначално е било планирано да се извърши на 23 август 2012, но е отложено три пъти. Причините са разнообразни: технически дефекти, времето и проблеми с наземната инфраструктура.
Сондите ще прекарат две години в космоса. Тяхната цел е да се запознаят с основните процеси, които съществуват в Слънчевата система. Тази програма ще изпълни задачата за събиране на информация за заредени частици, които образуват радиация пояс на Земята. Изследването на този феномен ще помогне по-точно да се предскаже космическото време. По-специално, въздействието на слънчевите бури, които могат да причинят повреди на телекомуникационното оборудване и космическите апарати.
Учените все още малко знаят за радиационния пояс на Земята, въпреки че е бил открит в началото на космическата ера. За първи път са научили за съществуването на пояса през 1958 г. по време на полет на американски сателит „Explorer-1“. Установено е, че високо-енергийни заредени частици, които се натрупват и се запазват в магнитосферата на Земята образуват радиационен пояс.
Той се състои от две части – вътрешни и външни. Първата се намира на 600-12 900 километра от повърхността на Земята и е доста стабилна. Външната се намира на височина 19 000-40 000 километра и е подложена на колебания. Нейният размер под влияние на слънчевият вятър може да се увеличи до 100 пъти. А комуникационите и изследователски сателити попаднали в зоната на външния пояс могат временно да излязат от строя.
Основната загадка е, че не може да се прогнозира поведението на външния радиационен пояс. Той реагира на слънчевата активност, но всеки път по различни начини: расте, свива се или остава статичен. Тъй като радиациония пояс е опасен за космическите кораби, той до сега не е изучен. Сложната електроника в сондите на НАСА, изпратени да изучат радиационния пояс, ще бъде защитени от 9-мм броня. Частици, които са необходими на изследователите за изучаване ще попадат чрез един малък отвор върху специални сензори.
Двете сонди ще се движат по елиптична орбита с различни скорости. Това ще помогне  да се събере повече информация за протоните, йоните и електроните, които се съдържат в радиационния пояс.