Във град Лвов има запазена старинна аптека. Тя е открита от военен лекар през 1735 г. Тази аптека и до сега на престава да работи. Днес в нея се продават обичайните лекарства, но парите на покупката се чукат на древен касов апарат.
Като доказателство, че тази аптека е достатъчно стара са надписите, които висят в двора. На тях е написано кога е реставрирана.
Музея в аптеката е открит през 1966 г. Той започва от търговската зала. Тук се намират старинна керосинова лампа, дъбови шкафове с различни лекарства и фаянсови аптечни съдове.
Но най- интересното става, когато те пуснат в музея и вратата се затваря зад вас. Ти оставаш сам с древните фармацевтични принадлежности, таблетки, прахчета и везни.
Тук се намира интересна машина. Древен ксерокс, на който са печатали етикетите за банките с лекарства.
В музея има и стая на алхимика. Тук на табло са изрисувани криптограми, които фарацевтите са си предавали по-рано по между си.
В аптеката има подземие. Къде ли води то?
В него има бъчви и бурета, в които се е съхранявало вино и бира, които са се смятали за лекарствени средства.
Отдавна в Лвов се прави Желязно вино. Това вино е обогатено с желязо. Казват, че е толкова силно, че трябва да се пие през тръбичка, в противен случай може да разруши емайла на зъбите ти. Но такова вино подобрява апетита и повишава хемоглобина.

Основана е през 1907 г. Жителите на столицата в България я наричат Руската църква. Била е предназначена за дипломатическата мисия на руската държава в България.
Църквата „Св. Никола Мирликиийски“ е православна църква построена в България и една от най-красивите църкви разположена близо до църквата „Александър Невски“.
Изграждането на църквата е продължило в продължение на няколко години. А самата тя е осветена през 1914 г., в навечерието на Първата световна война. Църквата е построена на мястото на руското посолство в София. Проекта на храма е изработен от Михаил Преображенски специално за нуждите на руските емигранти в българската столица.
След революцията от 1917 г. църквата е отворена за всички руски емигранти в България.
Храма е построен в традициите на руската църковна архитектура с древноруски елементи, като купол във вид на „луковица“. В съчетание с традиционната руска мозайка и резба, църквата носи отпечатъка на съвременната архитектура..
Стените на храма са рисувани от руски художници, начело с Василий Перминов. В иконостаса са поставени 4 икони, които се явяват копие на иконите в Киевския събор на Св. Владимир. Това са изключителни образци на руската иконна живопис от началото на XX век. Църковни камбани са дарени на църквата от император Николай II.
След 1947 г., църквата е била прехвърлена към Московската патриаршия.
В криптата на храма е гробът на първия архиепископ на Църквата св. Серафим Соболев. По мнението на много православни християни, Серафим е бил чудотворец.

Беше белязан нов рекорд от така наречената ранна бременност. В Мексико в един от западните му части 9-годишно момиче родило дъщеря. Бащата на новороденото търсят усилено не само родителите на малката майка, но и полицията.
В клиника разположена в град Сапопан лекарите приели момиченце, очакващо да роди. Това дете в началото на януари е навършило 9 години.
Малката майка е родила напълно здраво дете с тегло 2,7 кг. Няколко дена след раждането майката и бебето са изписани от болницата.
Бащата на новороденото е 17-годишен младеж, живеещ в съседство на малката майка. Преди няколко седмици той избягал в неизвестна посока, след като родителите на момиченцето забелязали бремеността на дъщеря си.
Предишният рекорд също принадлежи на мексиканско момиче. През ноември 2011 г. 10-годишната жителка на град Пуебла родила момченце.

Бездомна котка, която била приютена от една пенсионерка от Уелс, започнала да се грижи за домашния любимец на жената, което било загубило зрението си куче.
Изключителният случай на преданост и загриженост между животни, окончателно е развенчал мита за вражда между кучетата и котките за 87-годишната жителка на Северен Уелс Джуди Готфри – Браун.
Тази жена е смятала до сега, че тези животни не се понасят, но е била озадачена от появилата се привързаност между куче и коте.
След като ветеринарният лекар поставил неутешителната диагноза на кучето, то престанало да излиза от дома и дори не напускало границите на мястото си за спане.
Една вечер Джуди забелязала на входната си врата една бездомна котка. Тя сякаш ѝ казвала: „Вземи ме при себе си у дома.“
Жената не могла да устои и я прибрала. Но най-страното било, че котката първо се отправила към задрямалото куче.
Като че ли между животните се установила невидима връзка.
Котката помогнала на кучето да излезе, въвело го в градината на първата му разходка от толкова дълго време.
Котката ласкаво, но настойчиво с лапички побутва  кучето по крака. И така те ходели заедно, старото куче и бездомната котка.
За съжаление на възрастната жена ѝ става все по трудно да се грижи да тази мила двойка. За това в близко бъдеще двамата приятели ще бъдат заведени да живеят в приют в село Лангафо.