В началото на 15 век по време на гражданската война в Бохемия вождът на хусистите Ян Жижка, който бил сляп с едното си око, се лишил и от другото си око.
Въпреки това той продължавал да команда своята армия още три години, преди да умре от чума, като не загубил нито едно от сраженията си.
Според един от летописците, последното предсмъртно желание на Жижка било, да се опъне кожата му върху барабан, та по този начин, дори и след смъртта си, да може да въодушевява войските си.

Пролет. Края на 80-те години. Долнопробно военно поделение в провинцията. Командването, разхождайки се в близост до казармата, забелязало ледени висулки животозастрашаващи минаващите от долу и веднага се решило да се заеме със случая. Било наредено:
– Изпратете няколко войника и нека да счупят ледените висулки. Вържете здраво войниците, за да не паднат …. не искам никакви инциденти.
Четиредесет минути по-късно запъхтян войник докладвал на командира:
– Нещастен случай! Войник падна от покрив и си счупи крака.
Командирът попитал:
– Как така? Вие не го ли вързахте с въже?!
Войникът смутено признал:
– Вързахме го, но въжето се оказа много дълго…
В шок от инцидента командирът изпратил пострадалия войник в медицинския център и заповядал:
– Вземете раненият на носилка и внимателно го закарайте на лечение.
След двадесет минути дотичал уплашен войник и докладвал:
– Нещастен случай! Когато натоварили раненият в колата, той случайно паднал от носилката и си счупил и другия крак…

То е съвсем необикновен. Даже непознат за нас транспорт. Такъв са пуснали в Пекин.
Гледаш пред теб върви тролейбус. Изведнъж, стоп…. Сваля си патографите и продължава по-нататък, но вече като автобус.
При такава ситуация човек може да изпадне в шок. Каква е тази чудна трансформация?
Това не е приказка, в която тиквата се превръща в карета. Това е чудато превозно средство.
В него са инсталирани два двигателя. Един захранващ се с електричество и един работещ с гориво.
Така то може да изпълнява и двете роли последовтелно на автобус и тролейбус. Това е в зависимост от обстоятелствата.

През 1971 г един професор по математика казал:
– Аз бях на n години, когато беше nхn година.
В коя година се е родил професора?
Ако не ви се мисли много, можете веднага да прочетете отговора. Е, понапрегнете малко мозъка си.

Отговор: През 1936 г. професорът е бил на 44 години, защото 44Х44=1936. Професорът се е родил през 1892 г.

Американският инженер и програмист Кевин Джил демонстрирал изображение на Марс такова, каквото би могло да бъде в миналото, ако на него е имало живот.
Резултатите от симулациите са поместени в блога на инженера, където той дава кратък коментар за тях.
В основата на триизмерния модел на Джил са данните за топографията на Марс получени от сондата „Mars Reconnaissance Orbiter“.
Този космически апарат е въведен във орбитата на красивата планета през 2006 г. Съставил е карта на възвишенията и повърхността с разделителна способност 128 точки на градус.
Джил, за да направи своя модел на Марс е използвал обективните данни на сондата, но останалите параметри като ниво на водата, състава на атмосферата и разпределението на растителността, са избрани без научна обосновка.
В окончателното изображение за по-добра нагледност особеностите на релефа са преувеличени 10 пъти.
В днешно време температурата на Марс не допуска съществуването на вода в течно състояние.
Изследванията направени от марсохода „Спирит“ и Опортюнити“, а също и от орбиталните апарати са показали, че залежите на вода се намират под повърхността на марсианската повърхност, понякога на дълбочина няколко сантиметра.
В миналото температурата на планетата е била значително по-висока, което теоретически допуска съществуването на течаща вода и възможност за живот.