Древна пословица гласи: „Всички пътища водят към Рим“. В древността е възможно да е било така, но днес леко ще се заблудиш на кое да е кръстовище. Пътят, по които вървиш, може лесно да те отведе в противоположна посока. Най-добрият начин да стигнеш до целта е да се обърнеш към надеждна пътна карта или да попиташ някой, който знае верния път.

Не всички пътища водят към Бога, както някои мислят. Съществуват пътни заграждения, които не дават на човек да достигне до Бога. Такава преграда е греха. Но Бог ни е дал пътна карта, това е Библията. Той ни е дал и Този, който знае пътя и може да ни го открие – Исус Христос.

Исус не е казал: „Аз съм един от пътищта към Бога“, а „Аз съм пътят….“. Това не е  високомерие, ограниченост и недостатък, това е  истина. Защото Христос слезе от небесата, за да плати нашият грях. Следвайте Христос и никога няма да се заблудите.

Бизнесмените винаги трябва да изглеждат добре. Тяхното облекло трябва винаги да е идеално изгладено. Но не винаги има време за това. За преодоляване на този проблем идва новото изобретение – миниатюрна преса за панталони.

Това устройство не ще може да изглади панталон или риза изцяло, но може да помогне да се премахнат някои малки дефекти във външния вид. То е в състояние да изглади малките гънки върху панталона и да изправи ръбовете му. Така че за кратко време човек може да се подготви за важна среща или интервю след дълъг и тежък работен ден.

Мобилната преса за панталони е устройство, при което желаната област от дрехата се разполага между две нагрети пластинки. Размерът на прибора е 60 х 100 мм, така че лесно да се гладят яки, маншети и части от панталоните.

Пресоващата плоча може да се нагрее до 95 градуса за около 3 минути след включване, така че производителите предлагат устройството да се използва за приготвяне на закуска, но разбира се на шега. То работи с 3 батерии от типа АА, както и чрез USB, така че можете да се освежите, без да напуска работното място.

В момента мобилната преса за панталони е достъпна само в Япония и струва 980 йени.

Плажове с бял кварцов пясък има почти навсякъде. Най-красивото място с абсолютно бял пясък се смята плажа Хаймс, намиращ се в Австралия.

Плажът напомня на разбита сметана.

Благодарение на отразяващите свойства на белия пясък, там могат да се правят страхотни снимки, дори и при слаба светлина.

Плажът Хаймс е влязъл в Книгата на рекордите Гинес като областта с най-белия пясък в света.

Необикновена красота! Благодарение на белия пясък, водата в плитчините има приказно син цвят. Туристите могат да наблюдават делфините, играещи във водата. На плажа често има птици. Папагалите вземат храна директно от ръка.

Водата е прозрачна и спокойна, а това много се харесва на любителите на подводното плаване. Тук могат да се видят множество риби.

Плажът обикновено не е претоварен от хора.

Чистота и спокойствие….. Какво още ви е нужно за да си отпочинете чудесно?

Един ден Мартин Лутер изпаднал в отчаяние и депресия. „Угриженото“ му лице всеки ден украсявало трапезата и обезкуражавало цялото му семейство.

Веднъж жена му дошла на закуска, облечена в траур. Лутер я попитал:

– Кой е умрял?

– Мартин, ти в последно време така се държиш, че си помислих, че Бог е умрял и затова се приготвих да ида на погребението му.

Нейният мек, не ефектен упрек докоснал сърцето на Лутер. В резултат на това великият реформатор решил никога да не се поддават на светските тревога, негодувание, депресия, отчаяние и чувството на неудовлетвореност.

Той се заклел, че с Божия помощ ще предаде живота си на Спасителя и винаги ще се радва, независимо от това какво ще се случи.

Хвали и благославяй Бог в труден момент! Не чакай да почувстваш Неговата утеха, а му въздай слава и Той ще те утеши.

Настрадин продавал пирожки. При него дошли двама мъже и изяли доста много пирожки. След това започнали да се препират.

– Аз ще платя! – казал единият.

– Не, аз! – не отстъпвал вторият.

Спорът се разгорял още повече.

– За нищо на света няма да ти дам да платиш! – възкликнал единият.

– Аз пък не бих допуснал ти да платиш, – отговорил другият.

– Аз пък няма да ви взема парите, – извикал Настрадин, увлечен от ентусиазма на спорещите.