В голям аквариум поставили щука. В началото тя плувала из целия аквариум, но после оградили една част от него с дебело прозрачно стъкло.
Щуката не виждала преградата, но всеки път, когато искала да премине в другата част на аквариума се натъквала на препятствие. Дълго време тя се борела с невидимата преграда, опитвала да я пробие, но резултат нямало. Когато останала съвсем без сили, щуката отстъпила.
Преградата премахнали, но животното повече не възобновило опитите си да премине в другата част на аквариума. То продължавало да плава в малкото пространство, без да се интересува за открилата му се възможност.
Поучителен експеримент, нали?
Това не ви ли кара да се замислите? В нашия живот отдавна може да са паднали някои прегради, но миналият ни опит, здраво заседнал в главата ни, не ни дава възможност да се движим напред и да се развиваме.
Колко пъти сме си казвали: „Това не мога? Не е възможно такова нещо!“ Невероятните неща ни спохождат, когато не се отказваме.
Попитали Айнщайн, как е успял да види и открие толкова много неща, а той казал: „Не знаех, че това не може и го направих“.
Може би трябва да направим само една крачка….

Голямата река Амазонка носи толкова огромно количество прясна вода в Атлантически океан, че на няколко километра навътре в океана водата е съвсем прясна и годна за пиене.
Един кораб пътувал от Европа за Южна Америка. Поради силни бури, той бил задържан по пътя, компасът се счупил и корабът загубил посоката, за това бавно започнал да се придвижва напред ориентирайки се по слънцето и звездите.
На кораба били изчерпани всички запаси от прясна вода. Два дена екипажът и пътниците били без вода. На третия ден видели друг кораб. Приближили се на такова разстояние, че да могат да си подават сигнали и веднага предали: „Умираме от жажда“.
„Водата е навсякъде около вас, само си спуснете кофите и си вземете.“ – сигнализирали отсреща.
Полученият отговор изненадал останалите без вода хора, струвало им се, че от другия кораб се шегуват с тях.
Оказало се, че са попаднали на потока от прясната вода, който изхвърля Амазонка и тъй като това е много навътре в океана, те не виждали земя.
Ние хората плаваме в океан пълен с горчива и солена поквара. Няма значение колко голям е този океан, живителната река на Божията благодат се е врязала в него със своите изцелителни и спасяващи от жажда потоци, които дават живот.
Исус Христос е източника, от Който тече изчистващата и освежаваща струя. Искате ли да пиете тази вода на живота даром? Не се колебайте идете при Него и поверете живота си в ръцете Му.

Тя се забави доста вътре, но когато излезе на двора едва не припадна. Нейното синче набутваше в устата си мръсен дъждовен червей.
– Ваньо! – изкрещя тя. – Какво правиш? Червеите не трябва да се ядат.
Детето удивено повдигна глава и попита:
– Защо?
Майката дойде на себе си и вече съвсем спокойно обясни на сина си:
– Представи си майката на това червейче като излезе и не намери сина си, какво ще стане тогава?
Момчето се замисли за момент, а след това смръщи вежди и добави:
– Няма да излезе.
– От къде си толкова сигурен?
– Аз вече я изядох ……

Един човек дълго не могъл да си намери работа. И най-накрая намерил при една богата жена. Работата била много, а заплащаните пари много малко, освен това той не получавал храна от работодателката си. Когато човекът започнал да се оплаква жената, която го наела му казала:
– Нали ти сам ме помоли за работа? Нима сам не предложи услугите си?
Трудил се човекът ден и нощ, нямал време дори да си купи нещо за ядене. От глада и тежката работа той скоро умрял. Жестоката работодателка заповядала да изхвърлят тялото му.
От там минал пътник, видял изхвърленото тяло на пътя и се смилил над бедняка.
„Няма ли кой да го погребе? От къде ли е този човек?“ – помислил си този човек.
Пътникът се навел над безчувственото тяло и видял, че от джоба му стърчи край на малка кесийка. Отворил я, а в нея имало пари. Когато жестоката жена разбрала за парите, тя поискала половината от тях, тъй като този човек работел при нея. Но пътникът я упрекнал в безчовечност и безсрамие:
– Защо изхвърли тялото му? Навярно то е било противно за теб. Това означава, че този човек ти е бил неприятен, следователно противни са ти и неговите пари.
И той взел парите със себе си.

През 1912 г., много преди появата на прототипа на съвременния компютър, испанския инженер Леонардо Торес Кеведо конструирал електромеханичен автомат „El Ajedrecista“, който се смята за първата в историята компютърна игра.
Устройството представлявало шахматна дъска, което с помощта на предвижващи от машината електромагнити придвижвало три фигури в ендшпил, цар и топ до матиране на противниковия цар.
Ако е направен незаконен ход от противоположната страна, автоматът веднага сигнализира.
Автоматът не давал мат за минималния брой ходове, но винаги
гарантирал завършването на шахматния ендшпил с матиране на противника.
El Ajedrecista е истински автомат, построен, за да играят шах без човешко ориентиране.