Една млада двойка била впечатлена от думите: „Аз и моят дом ще служим на Господа“. Двамата млади решили да спазват тези думи в живота си.
Окачили текста на стената, за да им напомня какво са си обещали.
Но съпругът попаднал в зло общество и започнал да пие, да играе карти.
Един ден, когато се завърнал в дома си забелязал, че текстът го няма на стената. Обърнал се грубо към жена си:
– Бързо да го окачиш обратно!
Жена му твърдо се противопоставила:
– Ако не промениш сегашния си начин на живот, този текст и да бъде на стената, ще промени ли живота ти?
Мъжът разбрал грешката си и се отрекъл от злото, което било придобило власт над него.
Жената отново окачила надписа на стената и животът тръгнал много по-радостно.
Бог и дявол, святост и грях са несъвместими. Когато служим на Господа да му служим от сърце.

Джозеф Овертон е описал, как напълно чужди идеи на обществото се взимат от помийните резервоари на общественото презрение и в крайна сметка се закрепват като нормативни актове.
Интернет дава възможности за решаване на всеки проблем, той е така нареченият „Прозорец на възможностите“.
В пределите на този „Прозорец“ идеите широко могат да се обсъждат, открито да се поддържат, пропагандират и накрая да се закрепят законодателно. „Прозорецът“ променя своите възможности, той може да приеме и идеи съвсем чужди на обществения морал, напълно отхвърлени, но ги предлага на всеобщо обсъждане, натрапва в масовото съзнание и накрая побеждава. Те стават закон в обществото.
Това не е просто промиване на мозъците, а финна техника.
Вземете за пример нещо напълно безсмислено. Нека да бъде канибализъм, това е правото на гражданите да се изяждат едни други, това е буквално. В обществото се изгражда „бойно поле“ за проблема. Поставят се на външните фланговете плашила – специално поддръжници и противници на радикалния канибализъм. Реалните противници са нормални хора, които не искат да бъдат безразлични към проблема. Последиците описани от тях плашат голяма част от хората. В медиите се допускат всички с изключение на реалните противници.
След това учени и журналисти доказват, че в историята от време на време на хората им се е случвало да се ядат едни други и това си е съвсем нормално. В днешно време това можело да стане и популярно. Та нали сме толерантно общество, в което няма идеали, ясно разделение на доброто и злото. Общество опиращо се на всепозволеност.

И резултата не закъснява, появява се нов закон.

Какво да правим тогава, когато в обществото ни се натрапват налудничеви норми?
Ти смяташ, че сам не можеш да направиш нищо срещу това?
И си напълно прав, сам човек не може да направи нищо.
Но си длъжен да останеш човек. А човек с помощта на Бога може да намери изходен път и да реши какъв да е проблем.

Денят беше хубав. Бащата покани сина си да отидат заедно до магазина, за да купят поредната игра за приставката му.
Първо се поразходиха, а след това дълго избираха в магазина.
На касата пред тях стоеше жена, която беше силно огорчена, за това, че картата й не била приета, а тя нямала с какво да купи мляко за своето бебе.
Синът веднага харесал малкото дете, за това върнал играта и предложил на баща си да заплати млякото на жената.
– Вашето дете се нуждае много повече от храна, отколкото аз от своята игра, – така се опита да убеди синът непозната жена.
Очите на жената се изпълнили със сълзи и тя с благодарност прие помощта.
Бащата беше много горд със сина си и реши да му купи не една, а няколко игри.

Учените са открили нов ензим – cIAP2. Той предпазва белите дробове от инфекция, давайки възможност да се намали степента на увреждане на тъканите по време на инфекцията. Д-р Мая Салех от Университета Макгила смята, че това откритие ще даде възможност да се контролира грипа.
Логично е да се повишат защитните функции на организма, вместо да насочват всичките си сили, за да унищожаване на вируса.
Идеалната комбинирана терапия трябва да съчетават контрол и защита от инфекции. За контрола отговаря имуната система, не позволяваща на вируса да се размножава в клетките и да атакува.
Както са показали експерименти с гризачи, заразени с H1N1 грип тип А, ензим е необходим за контролиране на клетъчна смърт.  Той променя и активира факторите за оцеляване на клетките, предпазва организма от саморазрушителни възпалителни процеси, известен като некроза.
Ако ензимът не е налице, клетките започват да се държат по съвсем различен начин, вредят на организма.
cIAP2  защитава не само от смърт заразени клетки, но и здравите съседните клетки, които се намират в същите тъкани. Това повишава устойчивостта към инфекции.

Капитан Джеймс Кук с моряците си и група учени отишъл да изследва Северния полюс. Доктор Солендер, шведски учен, го съпровождал като изследовател.
Била тежка зима. Когато изследователите се намирали на голямо разстояние от лагера, неочаквано задухал хладен вятър, съпроводен със сняг. Солендер събрал всички и казал:
– Подобни приключения са се случвали с мен в моята родина. Послушайте съвета ми, от изпълнението му  зависи спасението на вашия живот. Ние трябва веднага да се върнем в лагера, без да се бавим, в противен случай ни заплашва голяма опасност.
– Много ще се изморим, докторе, – възразил лейтенант Годер.
– Да, – казал докторът, – но това ще запази живота ни. Предупреждавам ви, господин Годер, че ако хората започнат да замръзват, те ще искат почивка. Запомнете, че желанието да спреш е първият признак за това, че кръвта е престанала да циркулира. Да застанеш на едно място означава да умреш.
Всички се движили напред, преодолявайки желанието да спрат. Учудващо за околните, но самият доктор изявил желание да спрат:
– Само 5 минути почивка, – помолил той, – няма да ни стигнат силите.
Но лейтенантът помнел думите на доктора и каза:
– Напред и никой да не изостава.
Когато дошли в лагера, докторът благодарил на лейтенанта и се извинил за своята слабост.
Така и грехът приспива човека. Той е страшна болест, смъртоносна. Грехът приспива съвестта, погубва тялото и душата. Бягайте далеч от него!