Денят бе глуповат и пълен с парадокси. Неуспехите ме преследваха като диви кучета, надушили следите ми. Единствената ми утеха за днес останаха книгите и се упътих към библиотеката.

Приятна млада жена, с прибрани на тила коси ми се усмихна и ме попита, какво бих предпочела да почета днес. Изглежда беше скоро назначена, защото преди не бях я виждала.

Тя не ме остави дълго да се колебая и ми предложи нов вид книга. Беше опакована във амбалажна хартия. А самата книга приличаше на пакетче смляна кайма, с квадратна основа и дебелина около 2 сантиметра.

Жената забеляза изненадата ми и каза:

– Преди да започнете да я четете, трябва да я оставите да се размрази.

Прибрах се в къщи и отворих пакета с чудноватата книга. Пакетчето бе придобило сиво-бял цвят. На пипане бе ледено студено. Отавих го в една чинийка на слънце да се размрази и се заех с други неща.

След време с любопитство погледнах в чинийката. Очаквах, че пакета ще се преобрази в стандартен формат с реални листове за отгръщане. Но останах разочарована. То бе заприличало на прясно парче месо, току-що отрязано. Разкъсах „месото“, като по някакъв начин исках да се добера до тайната, но то си остана месо.

Уплаших се, че съм унищожила книгата, като не съм разбрала точно инструкцията.

Отидох в другата библиотека, там библиотекарка беше една възрастна жена. Тя винаги беше отзивчива и помагаше на всички. Заварих я да обработва едно сиво-бяло пакетче, което се беше размразило и се превърнало в парче месо.

В средата на библиотеката стоеше огромна машина.

Библиотекарката взе „месото“ и го сложи в саксия пълна с пръст. Тя ми обясни:

– От него ще поникнат стръкове със семена на върховете. Тези семена се събират и се пускат в голямата машина.

Докато ми говореше обра семената на няколко съседни саксии и ги пусна в машината. Странно е, че не натисна копче, а задвижи странична количка. Имах чувството, че виждам самоделна прахосмукачка на колела. Тя хвана количката за дръжката и я придвижи напред – назад.

Машината забръмча, а семената започнаха да подскачат в купата. Чу се силно стържене, а на малък екран започнаха да се виждат листове с напечатан текст. В един страничен улей започна да се плъзга като змия дълга непрекъсната широка лента. Очаквах, че лентата ще бъде накъсана на листове и оформена като книга, но библиотекарката я нави на руло и я завърза с панделка.

Помислих си: „Ако някой бе откъснал част от „месото“ и бе го изял, дали това знание щеше да прелее в човека“?

Интересно, какво ли щеше да стане ако по този начин получавахме знанията си? Искаше ми се да попитам библиотекарката за още много неща, но тя бе изчезнала….., а аз се събудих на стола.

Знаете ли, че баща и син са получили Нобелови награди за различни изследвания на една и съща частица?
През 1897 г. английският физик Джоузеф Джон Томсън открил електрона.
Девет години по-късно му дали Нобелова награда с формулировка „за изследване на проводимостта на електрическите газове“.
Неговият син  Джордж Паджет Томсън през 1927 г. открива вълновите свойства на електрона и в следствие също е удостоен с Нобелова награда “ за експерименталното откритие на дифракцията на електрони в кристалите“.

Малкият Ники седи срещу баща си и съсредоточено го наблюдава. Изглежда любознателното момче иска да зададе поредния въпрос на баща си, но той е много зает. Момчето кипи от напрежение, но изчаква най-благоприятния момент и казва:
– Татко, ти казваш, че семейството е като една малка държава. А ти какъв си в нея?
– Президент, естествено!
– А мама?
– Власт.
– А баба?
– ФБР.
– А аз какъв съм?
– Ти …… Ти си народът!
След един час Ники звъни на баща си на работното му място:
– Господин президент, при властта дойде друг президент, ФБР спи, а народа се вълнува!

Издателство „Gefen Publishing“ е пуснало книгата „Всеки е бил някой“. Това по-скоро е произведение на изкуството, а не на литературата.
В книгата има 1250 страници, в които шест милиона пъти е напечатана само една дума „евреин“.
Според “ Ню Йорк Таймс „, замисъла на книгата няма да се приеме еднакво от всички.
Някои смятат, че нейният акцент се противопоставя на проекта за мемориала на Яд Вашем, където в „Книгата на имената“ са публикувани имената на 4,3 милиона евреи. Този списък имащ почти два метра височина бил представен в Освиенцим Биркенау.

В съответствие с новите изследвания учените от колежа при Лондонския институт, доказали, че щастливият човек е по-малко податлив на процеса на стареене, отколкото връстниците си, които са по-песимистично настроени.
За да направят подобни изследвания, учените са наблюдавали три хиляди човека, жени и мъже на възраст над 60 години.

Наблюденията са направени през последните 8 години.

Благодарение на цяла серия от проучвания, изследователите са открили, че хората, които могат да получат удоволствие от всеки ден, са по-малко предразположени към стареене, отколкото тези, които са в депресия.
Хората, които ценят всеки миг от живота си и се отнасят към него с голяма любов, бързо се движат и извършват съответно спешните дела по-ефективно.