Влюбчивостта се въртяла около Любовта с възхищение и непрекъснато повтаряла:
-О, Любов! Мечтая да бъда като теб!Ти си много по-силна от мен.
Любовта замислено поклатила глава:
– А ти знаеш ли в какво се състои моята сила?
– Твоят сила е в това, че ти си най-важното нещо за хората.
Любовта въздъхнала и погалила по главата Влюбчивостта.
– Ти не си права, скъп моя! Аз умея да прощавам и това ме прави силна.

Камчатското градско смесено търговско договаряне съобщава:
„През 1961 г. брашното, захарта, зърнените храни и други насипни стоки няма да се дават в джобовете и шапките на купувачите.
В магазините ще се появи амбалажна хартия за опаковане.“
Е, все пак това е 1961 г. Гребеш от чувала и мериш на кантара. Поради липса на чанта или по-подходящ съд, в действие влиза джоба или шапката.
Много по-късно влизат  в употреба килограмовите и половинкилограмовите опаковки.

Глупаво е да се казва за животните, че са „зверове“ или „хищни животни“. Понякога те са страшни, но са много по-истински от хората.
Какво разбираш под „много по-истински“?
Виж, кое да е животно котка, куче, птица или някое голямо красиво животно в зоологическата градина, като пума или жираф!
И ще разбереш, че те са истински.
Няма животно, което да се смущава и да не знае какво да прави или как да се държи.
Те не те ласкаят, не искат да ти направят по-голямо впечатление. Няма нищо показно в тях.
Каквито са, такива са, като камъни и цветя или като звездите на небето.
Разбираш ли това?

Малкият Тони тичал след врабчетата и ги замерял с камъни, а те преди да замахне с ръка отлитали. Това много забавлявало момчето.
Изведнъж Тони забелязал момиче с къса рокля и износено палто. Гъсти кичури руса коса падали на раменете му. Краката й били боси и прашни. Момичето носело в ръката си кошница.
Тони дошъл до момичето и казал:
– Ти си просякиня, навярно искаш хляб, протегни ръка.
Момичето доверчиво му подало малката си ръка.
– На вземи, – извикал палавникът и сложил камък в ръката й.
Момичето нищо не казало. Погледнало камъка, а после със сълзи  в очите погледнало момчето. Навело глава и продължило по прашния път.
Тони се засрамил от постъпката си. Той не бил зъл, само правел понякога пакости. Искал да се пошегува, но шегата му излязла много лоша.
Тони се завтекъл към кухнята, отрязал голямо парче хляб и изтичал на улицата, но момичето го нямало. Той тичал напред, поглеждал тук и там, но не я намерил.
Горещи сълзи започнали да се стичат по лицето му. Той искал вече да даде на момичето всичко, което има, но тя изчезнала безследно и отнесла камъка, вместо хляб.
Ако човешката съвест не позволява да се дава камък вместо хляб, то колко повече Бог не би ни дал нещо лошо, ако искаме благо от Него. Неговата любов и милост ни дава всичко, което ни е потребно за живота.

В началото на 19 век край бреговете на Япония потънал кораб със скъп корейски порцелан.
Целият товар се оказал на дъното и то на такава дълбочина, че водолаз не можел да достигне до него.
След 100 години на един рибар му дошла идеята да използва октопод, за изваждането на порцелана от дъното.
Към октопода завързвали въженце и го пуснали във водата. Когато животното намерило убежище в някоя от порцелановите вази, започвали да го издърпват.
Октоподът здраво се хващал за това, което смятал за свое убежище и заедно с него изкарвали и товара му отгоре.