През 2006 г. в McDonalds изменили формата на чашките за сладолед McFlurry поради натиска на активистите за защита на таралежите.
Работата се състояла в това, че таралежите облизвали остатъците от сладоледа в изхвърлените чашки на боклука. Понякога си вмъквали главата в чашката и не могли след това да я извадят. Така умирали от глад.
Отвора на чашките били намалени, така че таралежите да не могат да попадат в предишния капан.

Какво забелязвате?

На две от снимките се излъчва жизнерадост, любов, радост от споделянето……

А на другите две, нещо се е загубило…. Усещате ли в тях щастливото и безгрижно детство?

Да, технологиите и техниката ни улесняват, но губим човешкото у себе си. Забравяме да общуваме помежду си.  А това засяга и децата, отчуждава ги от семейството, приятелите. Отдалечава ги от истинските ценности.

Накъде сме тръгнали? Не трябва ли да се върнем назад, за да намерим това, което сме загубили? ….Или така ни е по-добре – самотни, зомбирани и не осъзнаващи какви сме.

Хората си набиват в главите цифри, започвайки от безобидни факти, докато не им се доповръща. Нищо, но за това пък изглеждат много образовани.
Остават с впечатление, че се движат напред, а в действителност стоят на едно място.
И хората ще бъдат щастливи, защото „фактите“, с които те са натъпкани, това е нещо неизменно.

Програмистът изживява писането на програма като най-висша форма на на творческо умение. Както авторът на роман с помощта на букви и думи създава въображаем свят, в която се разиграва една история, така програмистът с битове и байтове пише своята поредица от кодирани знаци за компютъра., чрез която излитат и кацат самолети в гъста мъгла, без намесата на пилот, хирурзите извършват сложни операции или се изстрелват ракети от подводницата към сушата и те достигат целта си с голяма точност. Разбиването на сложни програми се приема от посветените, като още по-висша форма на творчество. Точно като писането на роман. Интензивна, омайваща, интелектуална и изморителна дейност.

Той беше главен инспектор в данъчхата служба, в отдела патентни данъци. Човекът срещу него строго му заяви:

– Всични данъчни декларации са обработени стриктно. Няма нищо съмнително.

Е все пак той беше шеф на фирмата., но дали можеше да му се вярва. Инспекторът не беше много впечатлен от изказването.

– Още по-добре за вас. Значи няма да работим повече от необходимото време.

Това беше музика за бизнесмена и той гордо изпъчи гърди.

– Чуйте, инспектори, не ми е съвсем ясно защо всъшност сте тук. Плащам толкова високи данъци, не разбирам защо държавата иска още пари.

– Очевидно не плащате достатъчно. Държавата търси пари, за да запуши дупка от сто милиарда лева.

– Какво говорите? Сто милиарда лева? На грешен адрес сте попаднали. Тук няма да намерите толкова пари.

– Естествено, че не, – усмихна се успокоително инспекторът. – Това беше само малка шега.