Молитвата е радиостанцията на бойното поле в света. Тя търси от Бога помощ. Призовава за войнско разгръщанен и прицелна точка. Търси защита и въздушно подкрепление. Иска огнева сила за взривяване, за да отвори пътя за Словото. Очаква чудотворно изцеление на ранените. Моли за припаси и подкрепления.

Мястото на молитвата е на бойното поле в света. Тя е свързочна линия за духовна война, а не вътрешен телефон, който да увеличава удобствата на светиите.

Една от основните причини тази „линия“ да е неизправна в ръцете на християните войни е, че мнозина са станали дезертьори.

Имало едно време една майка. Тя толкова обичала дъщеря си, че не ѝ отказвала нищо.

Една нощ докато детето вървяло в градината, зърнало луната и пожелало да я има.

Много пъти майката се опитвала да обясни на момиченцето си:

– Мястото на луната е на небето. Не можеш просто да я откъснеш от там и да я вземеш в ръце.

Но като всяко малко дете, дъщеря ѝ не разбирала, че луната не принадлежи на никого. Продължавала да я иска и плачела.

Какво можела да направи майката?!

Накрая донесла една кофа с вода и посочила на детето отражението на луната в нея.

– Ето я твоятя луна, мила моя.

Възхитено, момиченцето дълго си играло с отражението и наблюдавало вихрения танц на водата.

Слънцето залезе и небето потъмня. Една от жените се зае с вечерята. Тази вечер войниците не им донесоха повече храна. Дребна жена с изпити, хлътнали очи предложи малко да изчакат, но един от мъжете добави бързо:

– Не видя ли, че войничетата, които докараха последната група хора, се питаха от къде ще вземат храна за себе си тази вечер?

– Май повече ще ни провърви с жабите в езерото, – добави друг от групата.

Избухна взрив от смях. Изведнъж се открои глас в глъчката, който премина в плач:

– Няма да се върмем вече у дома, – хлипаше едра и яка жена. – Няма, ……тук ще си умрем …

Тя цялата се тресеше от плач. Обикновенно тази жена вдъхваше спокойствие и излъчваше увереност, но сега се бе превърнала в хлипаща, отчаяна развалина.

Останалите потрепераха, сгушиха се един в друг и отчаяно се вслушаха в тишината на безнадежното си положение.

Малко две годишно момиченце се приближи до жена, тя все още викаше и стенеше в плача си. Прегърна я през рамо с малките си ръчички, целуна я по бузата и каза:

– Боли ли те?

Жената кимна. Момиченцето отново я целуна. Изду бузки и духна.

– Вече няма да боли, – радостно обяви детето и разпери пухкавите си длани нагоре.

В очите на жената светна весело пламъче ….. и тя прегърна детето….

Веднъж една малка мъжка птичка попаднала в плен на лотосов цвят, от който пиела нектар. Тя толкова била опиянена от аромата му, че не усетила, кога дошла вечерта и цветът затворил листенцата си.

Малкият пленик успял да се освободи от ароматните прегръдки на лотоса едва призори. И полетял към гнездото си. Крилете на малката птичка били пропити с великолепния аромат на лотоса.

Там я посрещнала разярената ѝ половинка. Докато мъжкият бил на сигурно място в прегрътките на цветето, в гората избухнал пожар, който погълнал гнездото на двойката заедно с малките.

Сломена от скръб женската обвинявала любимия си, че се е наслаждавал в прегръдките на друга….

Това е не само легенда, а и нещо повече ….. Навярно се досещате какво имам в предвид? Завлечени от изкушенията, желанията, ….., дали след това няма да загубим нещо много по-ценно и скъпо в живота си?

Недалече от гнездото на змията се изкопава дупка в земята. В нея се поставя съд с вряла вода.

След това хората се скриват в храстите и с бамбукови пръчки започват да разбутват гнездото на кобрата. Накрая успяват да изтърколят едно от яйцата ѝ в съда.

Змията поглежда в съда, съсредоточва погледа си в яйцето и започва да съска.

Издава жален звук, сякаш плаче и се хвърля във врящата вода.

Змия, влечуго, от което се страхуват толкова много хора, но и при нея майчиното чувство наделява …..