Момчето слушаше безмълвно и следеше движенията на баща си. Мъжът се върна няколко крачки назад, погледна благо сина си и каза:
– Ти си моята градина, в теб виждам осъществени всичките си мечти.
Усмихна се, унесен се в размисъл, а после продължи:
– Може би е нормално един баща да вижда в детето си невиност и доброта. Но ако можеш, сине мой, ти сам да съзреш това в себе си, независимо с какви ужаси и разруха ще се сблъскаш, ще започнеш да вярваш, че и най-малкото късче красота, което откриваш тук или там е отражение на небесните селения. Те наистина съществуват. Достатъчно е да се потопиш в мечтите си и да позволиш на доброто да изплува в теб.
Бащата хвана сина си за ръка и двамата тръгнаха към параклиса.
Денят бързо просветляваше. Слънцето пробиваше през изтъняващата мъгла. А пред очите изплуваха цветя, колебливо изникнали, из под несигурната ръка на художник.

На 15 април имаше лунно затъмнение, а сега ни предстои слънчево затъмнение.

То ще започне в 06.04 по Гринуич или 10.04 българско време и ще бъде пръстенообразно слънчево затъмнение. Неговата продължителност ще е 6 минути.

Затъмнението може да се наблюдава в южното полушарие в района на Антарктида и Австралия.

Независимо, че повечето от нас няма да го видят, затъмнението може  да окаже съществено влияние на ставащите събития в нашия живот. Но това не е причина да търсим астролози,  гадатели или да очакваме със страх събитието.

Доверете се на Бога, „защото Той мисли за добро“.

Преди прибягването до екзорсизъм било много често. Това бил едно от най- любимите „развлечения“ на Светата инквизиция. Правели го непременно на публични места, за да предотвратят сключването на договори с дявола. В наше време към този обряд се обръщат по-радко, дали защото демоните са се научили добре да се маскират и не могат да се забележат или църквата няма вече такова влияние.
Въпреки това, има случаи, когато дори в нашия модерен живот екзорсизъм е единственият начин да се върне към нормалния живот лице, което необяснимо започва да чува гласове, които го тласкат към неуместно поведение или човек започва бързо да гасне, без видима причина.
Екзорсизмът е свързан с изгонване на демони и бесове от душата на човека. Този ритуал се е появил много преди християнството и е присъща на почти всяка култура, религия и вярвания. Практикували го шамани в различни африкански и северните народи, дори жреците на древните славяни, Този ритуал е бил известен и на изток.
Повод за прилагане на екзорсизъм във всички времена е не само странното, неадекватно човешкото поведение, но също така и физически заболявания. Вярвало се е, че всяка болест е въздействие на зли духове и че ако тези духове са прогонят от тялото на пациента, той със сигурност ще се възстанови.
Със създаването на държавна религия екзорсизъм като ритуал е станал рутинна, освен това, за поведението му е било достатъчно клевета или подозрение, че лицето е обладано от дявола. Не се различавали много и методите за изгонване на злите духове. Обикновено над човека се четяла молитва, стихове от Корана, а после го биели с пръчки. Вярвало се, че ударите по човешкото тяло се усещат и от обладалите го духове и на тях ще им стане неуютно в тялото и ще го напуснат.
Колкото е добродетелен човекът, извършващ обряда, колкото е по-силна вярата му, толкова по-големи шансове има човекът да бъде освободен от обладалите го зли сили.
В съвременния свят има толкова много начини, чрез които можеш да се сдобиеш със свой „собствен дух“. Например, по време на сеанс при викане на духове, спокойно можеш да станеш вместилище на подобни изчадия.
Смята се, че само свети хора могат да изгонват бесове. За съжаление, за това се захващат хора, които не се отличават с праведен живот или нямат достатъчно силна вяра, а това води не до освобождение на страдащите, а до смъртта им.

Фобии са резултат от комбинация на външни събития, както и на генетична предразположеност. Когато изпитваме фобия, у нас се появяват симптоми като бързо и затруднено дишане, нередовен сърдечен ритъм, изпотяване и гадене.
Учудващо е, но много от доста странните фобии са свойствени за много от нас, въпреки че ние не подозираме за съществуването им.
Ето и някои от тях.
Страх от чесън
Този страх се изразява в избягването на ядене на чесън, изтръпване при вида му или усещайки миризмата му. И все пак миризмата на чесъна е полезна, тя прогонва комарите.
Съществува страх от ходене на училище.
Тази неприязън е присъща за 5 процента от населението. Страхът се корени в трудности при обучението, неспособност за справяне със напрежението в образователния процес или травматични събития, като например тормоз от съучениците.
Деца и юноши, страдащи от тази фобия, отказват да ходят на училище, оплакват се от въображаеми заболявания, избягвайте контакт с други хора.
Среща се и страх от родителите на мъжа или жената.
Характеризира се с постоянен страх или тревога при мисълта, че трябва да се общува с някой от родителите на съпруга или съпругата.
Страхът от тъщите и свекървите е в резултат от погрешни очаквания, че тъщата или свекървата ще бъдат като майката. От тази фобия страдат не малко младоженци.
Колкото и смешно да звучи има фобия свързана с брадите.
Някои хора свързват брадата с занемарени хигиенични навици на мъжете и това ги прави отблъскващи.
Някои жени смятат, че човек с окосмяване по лицето символизира “ подозрителна склонност към индивидуализъм и липса на загриженост“.
Може и да не ви се вярва, но някои хора страдат от страх да чуят добра новина.
Ние знаем, че всеки обича добрата новина и не харесва лошата, но има хора, които се страхуват от всякакъв вид добри новини.
Една от възможните причини е опасението, че зад така наречената добра новина може да се крие някаква неприятна вест. Такова лице умишлено се заобикаля с негативни или песимистични представи. Поведенческата терапия може да помогне на такива хората да придобият увереност и оптимизъм.

По време на турне в Америка към Шаляпин приближила една жена, която се представила като горещ почитател на неговия талант.
Минал четвърт час, но екзалтираната особа нямала никакво намерение да остави певеца намира.
Шаляпин не знаел как да се отърве от досадната почитателка.
Изведнъж се появил фотограф.
– Мога ли да ви помоля, господи Шаляпин, да се усмихнете? – попитал го той.
Шаляпин се възползвал от тази възможност и се обърнал към натрапилата му се събеседница.
– Трябва да се разделя с вас, госпожице. Чухте, че фотографът ме помоли да направя приятно изражение на лицето си.