Приготвянето ти за небесното царство е подобно на подготовката ти за дълго пътешествие. Преди всичко, трябва да вземеш решение, дали искаш да отидеш там. След това е необходимо да си купиш билет.
Почакай малко! Как смяташ да си купиш билет? С добро поведение ли или примерно благочестие? А може би с парични дарения или с помощта, която си оказална някой в беда?
Библията казва, че това е недостатъчно. Билетът за Небесното царство е много по-скъп, той струва много повече, отколкото човек може да плати.
Това означава ли, че ние никога няма да отидем там? Не! За нас някой друг е купил този билет. Това е Исус Христос и цената, която е платил е неговата скъпоценна кръв, пролята на кръста за нас.
Той ни предлага такъв билет безплатно. Защо трябва да се отказваме от него? Защо трябва да търсим друг начин, за да стигнем до Небесното царство?
Исус и днес ви кани: „Елате. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота“.

Изригването на най-голямият японска активен вулкан Асо е започнал на остров Кюсю. Според местната метеорологична служба, горещият стълб от пепел се е издигнал над един от кратерате му на височина надвишаваща 1 км.
В съседство със зоната на вулкана бързо са евакуирани много туристи, забранено е да се приближават до него на разстояние по-малко от километър.
Междувременно сутринта на 1500 км южно от бреговете на Япония в екваторията на Тихия океан е станало земетресението с магнитуд 6,4.
Епицентърът на земетресението има координати 21.27 северна ширина, 143,16 източна дължина и се намира на 1558 километра южно от японския град Татеяма.
Според интензивността на трусове в епицентъра земетресението се оценява като „опустошително“.

За разгадаване на този феномен на учените е помогнала физиката.
Котките по-ефективно използват езика си. С негова помощ те дръпват стълб от течността.
Това е доста добре известно явление в молекулярната физика, основано на повърхностното напрежение на водата.
Котешкият език при докосване на повърхността на течността, поема и увлича част от нея със скорост метър в секунда. Поради повърхностните сили водата е в състояние на неопределеност. Стълбът от течността има формата на цилиндър.
Котката с езика си успява да повдигне този стълб вода и така не се получават пръски. Честотата, с която животното е в състояние да затвори устата си е до четири херца.
За разлика от котките, кучетата не са толкова точни. Те с голяма сила спускат езика си в течността и за това не успяват да повдигнат стълба вода. Освен това непохватността на кучетата се увеличава пропорционално на големината им.

Седят двама мъже в едно кафене.

Дошъл до масата им сервитьорът и казал:
– Слушам ви. Какво ще поръчате?
Единият от мъжете поръчал:
– За мен доматен сок, моля.
Другият го изгледал недоумяващо и извикал:
– Ти какво, ще пиеш кръвта на мъртвите домати ли?

Зимата е прекрасен сезон, въпреки че на повечето хора им е студено и нямат желание да покажат носа си навън,

Когато снегът падне, земята се превръща в невероятна снежна приказка, със едва доловими замъци, загадъчни фигури и тайнствени съкровища, само да имаш очи да ги съзреш.

Жалко е, че студат сковава мозъците ни и ние оставаме безчувствени и безучастни към тази бяла ферия, изпълнена с безмълвие и тишина.

Какквото и да си говорим, децата с най-голяма радост посрещат Снежко. Нищо, че студът щипе бузките им, инатливао зачервява нослетата им. Нищо не може да ги спре да се търкалят в снега, да се пързалят с шейни, да се замерят със снежни топки или да извайват незабравими снежи човеци, с усмивка от въгленчета, „зачервен“ нос от  морков, проскубана метла за ръка и пробита тенджера за калпак.

Въпреки студът, отвън не спираше детския смях, игри и забавления. Петър отвори вратата на балкона и пристъпи върху леката бяла пелена натрупала се през нощта. Вятърът засвири нежна снежна симфония, но от това му стана още по-студено и той сви глава зад високата яка на палтото си.

Едно от децата го забеляза и започна да вика отдолу:

– Чичко, пусни ни морковче за снежния човек, защото го изадохме.

Дружен смях заля групата от деца, зачервили бузкии и носове. Петър се засмя, а в сърцето му трепна нещо, далечно, забравено и потулене в детските му спомени.

Той бързо влезе обратно в стаята и се върна почти веднага. Замахна с ръка във въздуха. Радостен детски вик посрещна забилия се в снега червен морков.

След десетина минути отдолу се появи нов жител на квартала. Малък снежен господин с изкряща усмивка, черни топчести очи и голям червен нос.