Ако ангелите се радват за един грешник, който се кае, ние можем да сравним ангелското войнство с публиката, която гледа от небето. Те биха могли да бъдат като „облак свидетели“, който отблизо следят нашето земно странстване, без да изпускат нито един детайл.
И разбира се, нашият Бог – Отец, Син и Свети Дух – знае какво се случва с нас. Защото „всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме“.
Един свещеник по цяла нощ готвел проповедта си за малка шепа хора.
Веднъж жена му го попитала:
– Защо си губиш времето, да съставяш една проповед, когато говориш на толкова малко хора?
– Ти забравяш, скъпа, – казал свещеникът, – каква огромна аудитория ме слуша.
В живота ни няма нищо незначително, щом сме под наблюдение от небето. Ние ще изпълнява много по-добре нещата, ако си спомним кой ни гледа от трибуните!

В продължение на много години учените са се опитвали да обяснят окраската на зебрата състояща се от бели и черни ивици. Представяни са различни хипотези.
Някои смятат, че тази окраска помага на зебрите да заблудят хищниците. Други твърдят, че тези ивици им помагат да се защитят от мухата цеце.
Съгласно новото изследване, проведено от биолози на Клифорнийския университет в Лос Анжелис, черните и белите ивици на зебрата помагат за охлаждане на тялото на животното.
Благодарение на това, че бялото и черното се нагрява по различен начин, се създава слабо движение във въздуха.
Учените са изучавали влиянието на 29 различни фактори върху живота на зебрата на 16 ралични места в южната и централна част на Африка.
По време на изследването станало ясно, че характерните черти на зебрата не зависят от наличието или отсъствието на хищници или мухата цеце в който и да е район.
Вместо това специалистите забелязали, че линиите при зебрата са по-ярко изразени при животни, които живеят в екваториалните райони. Докато в студените южни райони често се срещат зебри с по-малки и прозрачни ленти на кожата.

Най-обикновенно семейство състоящо се от баща, майка и две дъщери.
Но тази сутрин се случи нещо много интересно.
Четиримата се събраха в кухнята и не можеха да решат, кой да иде да разходи кучето.
Тогава бащата предложи да играят на следната игра:
– Който пръв проговори, той ще изведе кучето.
След като играта започна Мимето, по-малката от дъщерите, започна да се облича. Надена нашийника на врата на кучето и се отправи към вратата.
Когато вече отваряше входната врата, всички останали се бяха събрали в антрето и хорово извикаха:
– Браво, Мими!
А тя се обърна и радосно взе да се съблича, като каза самодоволно на останалите:
– Хванахте се! Вървете сега да разхождате кучето!

Човек се стреми да класифицира нещата по значимост, големина, брой и т.н.

Но замисляли ли сте се, коя е най-дългата дума в английския език?

Трябва да ви предупредя, че тук не става дума за броя на букви, а за мярка дължина.

Можете правилно да отговорите, ако сте настроен шеговито. Отговорът наистина е хумористичен.
Е, опитайте да разплетете тази „загадка“.

Тя е по силите на всеки и за отговора не се изискват специални знания, а по-скоро чувство за хумор.
Ако сте се уморили от „напъване“ на мозъчните си клетки, погледнете отговора.

Отговор: „Smiles“. Изненадахте ли се. Уловката се състои в това, че между първата и последната буква има цяла миля. Какво, още не сте я видели ли? Тогава се вгледайте по-внимателно!

Един човек бил портиер към един храм. Някой му позванил в полунощ и го попитали за телефона на абата.
– Кажи „Отче наш“, – казал портиерът.
На другия край на линията непознатия казал „Отче наш“.
– А сега кажете „Символ верою“, – казал портиерът.
– Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, видимото и невидимото …
Тогава портиерът продиктувал искания телефон, като попитал:
– За кого да предам, че е търсил абата?
– Архиепископ Амбросий.
Пазачът сериозно се изплашил, дали няма да му се карат за случилото се.
Когато абатът се върнал, той веднага отишъл при портиера и му казал.
– Много си се харесал на архиепископа. Той каза, че си имаме много добър портиер, който го е принудил да се моли ….