Известно е, че Волтер радушно посрещал чуждестранни гости в замъка Ferney.
Един от гостите изявил желание да прекара в замъка около шест седмици.
Волтер се засмял:
– Вие искате да бъдете като Дон Кихот! Той приемал хановете за замъци, а вие приемате замъка за хан.
Зина бе от две години в дома. Майка ѝ бе починала, а баща си не бе виждала изобщо. Наближаваше празник и тя усещаше нетърпението на децата край нея.
Щяха да дойдат хора в дома и всеки от децата щеше да получи подарък.
– Дано дойде онази …. усмихнатия батко с къдравата коса, – замечта се Мира.
Тя си спомняше колко добър беше към нея и ѝ помагаше да се придвижи по стълбите.
Тони знаеше, че ще получи някаква играчка, но сърцето му жадуваше някой да го прегърне, да поговори с него. Не помнеше майка си, нито баща си. Когато видеше някое малко дете хванало за ръце родителите си, весело да бъбри с тях, му ставаше мъчно.
Лена, често се криеше в някой ъгъл и дълго плачеше. Между хлипанията ѝ едва се разбираха откъслечни фрази:
– ….. подарък, някаква крас …. кукла…… аз искам мам…. да ме прегръща ……да ми пее…разказва приказ …..ходим на разход…..
Виктор размахваше сабя и даваше заповеди, но там в него биеше едно детско сърце, жадуващо за ласка и любов.
Жанет гледаше през прозореца и внимателно разглеждаше отминаващите хора. Взираше се настойчиво във всяко лице. Понякога трепваше като малка пеперуда с крилца и шепнеше:
– Мама, ето я идва, не ме е забравила.
Жената с бързи крачки наближаваше вратата на дома…. и отминаваше. Тежка въздишка се отронваше от Жанет. Малкото момиченце с големи сини очи, още таеше надежда, че майка ѝ ще дойде и ще я вземе.
Станимир се люлееше на стола като махало на стенен часовник. Той не говореше, а когато искаше нещо мучеше и размахваше хаотично ръцете си. Щом не го разберяха, започваше да крещи и да си хапе.
Леля Надя се грижеше за тях. Прегръщаше ги и ги милваше по главата, но тя знаеше, че всяко от децата мечтаят за мама и татко, някой да го обича и да го приема с недъга му.
Наближаваха празници и домът ще се изпълни с подаръци, лакомства, музика и шум, но всичко това щеше да отмине и всяко от децата отново щеше да остане със своята болка и мъка.
През четвърти век християнството било проповядвано в Египет.
Един млад човек, който току що бил приел Господа за свой Спасител, потърсил известният Макарий. Когато го открил го попитал:
– Какво означава да си мъртъв и погребан с Христос?
– Сине мой, – отговорил Макарий, – спомняш ли си нашият добър брат, който скоро почина и го погребахме? Иди на гроба му и му кажи всичките лоши неща, които си чул за него. Кажи му, че ние се радваме, че той е умря. Благодарни сме, че сме се избавили от него. Иди кажи всичко това и чуй какво ще ти отговори той.
Младежът отишъл и направил така, както му било поръчано и се върнал.
– Какво каза нашият брат? – попитал Макарий
– Какво може да каже, нали е мъртъв.
– Иди, сине мой, пак и му кажи всичко хубаво, което си чул за него. Колко свят е бил. Каква голяма работа е свършил за църквата и как тя е зависела от него. След това ела и ми кажи, какво ти е отговорил братът.
Младежът отишъл и казал много добри неща и похвали за мъртвия. След това се върнал и казал на Макарий:
– Той нищо не отговаря. Мъртъв е и погребан.
– Сега ти вече знаеш, сине мой, какво означава да бъдеш умрял с Христа. Похвалата и обвиненията са еднакво безсмислени за този, който е умрял и погребан с Христос.
„Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него. Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога. Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса“.
Блажен онзи човек, който не влиза в сайта на нечестивите и не кликва върху грешните линкове, и не седи във форумите на развратителите, но курсора му се движи върху текста на Библията и библейските коментари, щракайки върху тях ден и нощ.
И той ще бъде като нетбук с мощен процесор и дебъгави програми, които изпълняват всички операции и заявки на времето му. Процесорът им не прегрява и във всичко, което правят успяват.
Но с нечестивите не е така, те са като Windows с вируси и бъгове, защото нечестивите ще престанат да работят в съда и ще се разредят акумулаторите на грешните в събранието на праведните.
Защото Господ знае алгоритъма на праведните, а дъната платка на нечестивите ще се тормози и измъчва в Windows.
Една компания през 50-те години на миналия век реализирала забележителен удар.
Тя избрала 64 от най-добрите брокери, които се занимавали с търговия на акции и имали в портфейла си – популярна акция на една от водещите американски корпорации. Компанията им предложила да се абонират за „прогнозата“ за курсовата стойност на акциите.
Разбира се , никой нищо не купил.
Тогата те разделили базата на потенциалните клиенти на две части на случаен принцип.
На 32-изпратили прогноза, че утре популярната акция, която притежават ще нарасне, а на останалите 32-ма, че ще падне.
На следващия ден тези, които получили правилната прогноза, отново били разделени на две. На първите 16 изпратили прогноза, че акцията ще се повиши, а на останалите, че ще падне.
На 32-та, които предния ден прогнозата не била вярна, нищо не изпратили.
Навярно се досещате вече за принципа на действие. На третия ден тези, които са получили правилната прогноза вече два пъти, отново били разделени на две.
В края на краищата от 64 клиенти, останал само един брокер, на когото шест пъти подред изпращали правилна прогноза.
На този „щастливец“ му предложили да купи прогнозите за поведението на акцията за една година напред. Той се съгласил и платил два милиона долара.
На следващия ден тази прекрасна компания се разтворила в небитието.