Британският художник Том Бейкър е станал известен с необичайно си хоби. Той създава невероятни картини на прозорците с помощта на спрея с изкуствен сняг.

Неговата работа толкова много се е харесала на хората, че Том започнал да получава много поръчки. Първи били приятелите и близките, а след това много организации го помолили да украси прозорците им за зимните празници.

Но най- важната му работа си остават картините нарисувани на прозорците в детската болница в Беркшир, Великобритания.

Много е интересно да се наблюдава как Том рисува. За сега той е единственият художник, който използва такава техника.

Той  е нарисувал картините в детската болница само за два часа, използвайки само един балон със сняг и суха четка.

Сътрудниците и децата в болницата били във възторг.

Бейкър има богато въображение и  за това се старае всяка картина да бъде уникална.

Много ефектно изглеждат картините на Том, когато вън има улично осветление.

Василий Родзянко е известен руски мисионер от семейство на емигранти, които е служил във Великобритания и САЩ.

В продължение на много години, епископ Василий водел религиозни предавания по ВВС. Слушали го много хора от Източна Европа.

Веднъж през 90-те години Родзянко дошъл в Русия. И там някой го поканил да се помоли за някаква нужда в затънтеното село Кострома.

По пътя, докато Василий пътувал със свой приятел, станала авария. От прозореца на колата Родзянко  видял да лежи възрастен човек. Той бил мъртъв. Близо до него стоял синът му и плачел.

Василий слязъл от колата и казал на скърбящия човек:

– Аз съм свещеник. Ако вашият баща е вярващ човек, трябва да се помоля сега за него.

– Да, направете всичко, както трябва, – отговорил синът на загиналия. – Моя баща беше православен вярващ. Вярно е, че никога не е ходил във храм, защото всички църкви наоколо са разрушени. Но той казваше, че си има духовен баща.

Василий извадил дрехите необходими за специалния вид молитва за упокой на православните християни и се приготвил да извърши необходимото. Преди Василий да се помоли, той попитал синът на починалия:

– Как човек, който не ходи на църква, може да има духовен баща?

– В продължение на много години той слушаше всеки ден религиозни предавания от Лондон. Те се водеха от някой си Василий Родзянко. Този човек баща ми смяташе за свой духовен учител, въпреки че никога не го е виждал през живота си.

Тази история е не само чудесна среща. Тя говори за любовта. Именно любовта е главния принцип на мисионерската дейност.

Ако човекът, който ти разказва за вярата, няма любов към теб, то едва ли ще чуеш думите му.

В малката група на едно неделно училище разглеждат темата „Ние сме християни!“

В края на урока учителката пита децата:

– Ние вярваме в Исус Христос и ходим на църква. И как се наричаме?

Едно момченце радостно отговорило:

– Църквяни.

В какво се състои психическата хигиена?

На първо място, това е позитивното мислене. Това е такъв начин на възприемане на света, при който не се акцентира на проблемите, а на  възможностите, които могат във всяка ситуация да намерят изход.

Осъзнавайки, че Господ е винаги с нас и че с Него е лесно да се живее, ние винаги ще разчитаме на Неговата помощ.

Позитивно да мислиш означава да видиш света и себе си такъв, какъвто ви вижда Бог. Творецът ни вижда като Негови деца.

Светът около нас, в който ни е поставил Господ и Го е сътворил, изобилства с красота и възможности. Нужно е само да се види това.

Някои хора с недоверие се отнасят към света, в който Бог ги е поставил. Мнозина трудно приемат времето, в което живеят. Те не харесват политическата система, за всичко винят икономиката. За тях младежите са безнадеждно пропаднали и са се развалили.

Помислете, кой човек е близко до изпълнението на предписанията от Евангелието? Този чието убеждение е, че другите се стремят да му направят зло и че от всеки може да се очаква подлост и подмолни действия или този, който твърди „Всеки е готов да откликне на моята молба за помощ“.

Каквото е отношението на човека към хората, такъв ще бъде и резултатът за самия него.

Всяко време е благодат. Дъжд или сняг с благодарност да приемем.

Ехото от душевните незгоди остава  печат в сърцето.

Безсънието вследствие на мъчните и трудните изходи, с радост да приемем.

Неочаквана смърт и годините на провали ни тегнат като обезсърчителен багаж, но това което ни е определено от Бога, нека спокойно да посрещнем.

Промяната на годините, залезите и изгревите, както и отминаващите дни да приемем с благодарност.

Няма лоши сезони. Хода на времето не можем да спрем. За есента на живота не трябва да скърбим, а да благославяме.