Полицаи са задържали група лица, занимаващи се с набиране на нови бойци, които са готови да постъпят в Ислямската държава и желаят да вземат участие в бойните действия в Сирия.

С такова обвинение, в Белгия са били арестувани десет човека, които са успели да изпратят в Сирия доста желаещи да станат бойци на Ислямската държава.

От задържаните били иззети компютри и мобилни телефони, които се изследват от експерти.

Трябва да се отбележи, че Белгия е една от водещите страни по брой на граждани, станали бойци на Ислямската държава, действащи на територията на Ирак и Сирия.

Сладкар трябвало да изпече торта за рожден ден по точна рецепта. Той знаел, че тестото трябва да се пече във фурната 15 минути. Но неговият часовник се бил счупил, а той разполагал само с два пясъчни часовника, които отмервали 7 и 11 минути.

Как могат да се използват двата пясъчни часовника, така че се отчетат 15 минути?

Трябва само да съобразите възможностите на пясъчните часовници. Какво чакате, тортата чака да се изпече, смятайте по-бързо!

За всички, които смятат, че положението е без изход, ще ви кажа, че се лъжите.

Ако сте много нетърпеливи или изобщо не ви се смята, прочетете отговора.

Отговор: Сладкаря трябва да обърне и двата часовника едновременно. Когато горната част на 7 минутния часовник се е изсипала. Тортата трябва да се сложи да се пече. В другия пясъчен часовник са останали точно 4 минути. За пълното изпичане на тортата са необходима само 11 минути, т.е. трябва да се обърне 11 минутния пясъчен часовник.

През Първата световна война мобилизираха Михо. Той бе причислен към кавалерията. Целият му живот беше свързан с конете. През втората световна война още в първите дни той бе на фронта. И отново с конете.

През 43 година Михо получи съобщение, че са загинали четирима от синовете му, петият още воюваше. Две години по-късно бе убит и последния му син.

Накрая Михо се върна, но сам. Донесе грамофон. Радваше се, че не бе попаднал в Далечния изток. Неговата жена го дочака, въпреки голямата си скръб по децата си.

След войната Михо отново започна да се занимава с коне. Дори и като се пенсионира продължи да работи в конюшната. Не можеше да живее без коне.

Имаше си Михо кобила. В стопанството беше напълно безполезна. Своенравна, дива и неконтролируема. Но Михо не даваше и дума да се изговори за клане, нито я продаваше. Неговият авторитет в конюшната бе безспорен и никой не закачаше кобилата.

А ето какво се случи веднъж.

Кобилата си имаше конче. Жребчето щеше да стане добър кон.

Една вечер Михо поведе кобилата и жребчето към реката, за да ги окъпе.

Завърза жребчето на брега и изкъпа кобилата, а след това изкъпа и жребчето.

Михо живееше край река, но так и не се научи да плува.

Той се хвана за кобилата и реши да прекоси реката, а жребчето ги последва. Изведнъж  Михо попадна в яма и започна да потъва. Течението на реката бе доста силно и той се намери сам във водата.

Успя с последни сили да се хване за жребчето, а то пръхтеше и издуваше безпомощно ноздри. Течението ги отнесе по средата на реката. Михо усещаше, че ще се удави, но след себе си повлече и малкото конче.

Наоколо нямаше никой. Михо се опита да извика, но се нагълта с вода.

Кобилата се хвърли в реката и започна бавно и мъчително да ги дърпа към брега. Течението ги блъскаше неумолимо. Така кобилата се бори цели два километра надолу по реката.

Михо беше в безсъзнание, но здраво бе стиснал жребчето за врата. Какво стана той не видя…….

По-късно в кръчмата Михо разказваше за случилото се:

– Когато дойдох в съзнание, не смеех да отворя очи, да не би да видя архангел Гавраил. Накрая се престраших и погледнах. Над мен бе склонила глава моята кобилка.

Докато се влачеха във водата и кобилата се бореше в реката, някой ги бе видял и се бе развикал:

– Помощ! Михо се дави!

Жена му, на която бързо ѝ бяха съобщили лошата вест, тичаше по брега и високо ридаеше.

Когато кобилата измъкна Михо и жребчето си, хората дотичаха, обезпокоени. Зарадваха се, щом разбраха, че Михо е жив.

След този случай само някой да обидеше кобилата на Михо, трябваше да ѝ даде от най-хубавото зърно или захарче направо от ръката си.

През април 1918 г., стотици пруските войници видели мистериозен бял батальон в близост до Бетуни, Франция. Това се случило, когато един офицер разказвал на своята част, с приповдигнато настроение, че британците са победени.

Изведнъж за ръката го хванал лейтенанта и казал:

– Погледнете, капитане, голяма група конници идват към Бетуни от другата страна. Защо са облечени в бяло и яздят бели коне? Какво може да е това?

Пруските войници се обърнали да видят, как се приближава кавалерията излизаща от дим. Те ясно виждали фигурите на слънцето. Снаряди разтърсили земята, интензивна стрелба покосявала хората, а конниците облечени в бяло се придвижвали бавно.

Най-отпред яздел открояваща мъж, който имал меч на кръста си, а ръцете му били опрени на коня.

Изведнъж ужас и страх нападнал пруската войска и хората побегнали. Пруският капитан казал по-късно:

– Когато се появи тази тайнствена войска на страната на британците, аз разбрах, че сме загубили войната.

Хоуп Прайс, който описал тази история от Първата световна война, отбелязал, че британското правителство по време на военния конфликт постановило национални дни на молитва.

Именно тези молитви изиграли своята роля и ангелите да се намесят на страната на британските войски.

Действията на управниците на всеки народ могат да привлекат Бог и ангелите му на помощ за благословение и съд.

Антон Рубинщайн, можел с часове да прекара над нотните листове, но се чувствал неспособен да напише обикновено писмо.

За него е било по-лесно да напише една голяма симфония, отколкото едно кратко писмо.

Веднъж на един от своите приятели той разказал, че все пак е успял да напише писмо от шест страници.

– И знаете ли какво излезе от всичко това? – попитал Рубинщайн. – След като завърших това ужасно писмо, го прочетох и останах изключително недоволен от своето съчинение. Не го изпратих, но се качих на влака и отидох  на адреса, където живееше получателят на злополучното писмо. Там бързо се договорихме с него лично ….