Най-голямата планина на архипелага Ферерски острови е Слатаратиндур. Тя е разположена на остров Естурой.

Нейната височина е 882 метра, а върхът ѝ се губи в дебел слой обичайна за тези места мъгла.

Според легендата, всеки, който успее да се изкачи на тази планина, ще се върне съвсем друг човек, тъй като скрит от целия свят с плътна пелена , той може да достигне всички тайни на собствената си душа.

У Атанаска винаги имаше котки. Те бяха от изхвърлени на пътя, плачещи под някой храст или такива, които сами идваха до вратата на дома ѝ.

Едно утро Атанаска тръгна към гаража, трябваше спешно да занесе някакви документи в града. Тя вървеше като си тананикаше нещо под носа.

Изведнъж се чу смразяващ кръвта писък на котка.

– Явно някоя котка е в беда, – каза си Атанаска.

Тя се огледа, но не видя нищо. Усети, че звукът идва отгоре.

– Котенце, къде си? – извика Атанаска.

Котето след като чу гласа ѝ, придоби надежда за спасение и започна да мяучи без да престава.

Атанаска бързо съобрази, че звукът идва от стаята, която се намираше над гаража. Тя е празна. В нея се намираше само един кашон  в ъгъла пълен със стари списания.

Атанаска надникна в кашона и видя малка рижа глава между пожълтелите страници. С треперещи ръце девойката внимателно измъкна малко котенце, като внимателно изваждаше списанията и ги слагаше на пода. Животинчето едва отвори очи.

По-късно се разбра, че съседската котка е търсила, тихо и спокойно място, за да роди котенцата и кашонът със списанията напълно удовлетворил нуждите ѝ. Но тя изтървала едно от тях между списанията и не е могла да го отнесе с другите котета по-далече от тук.

Котенцето бе замръзнало след хладната нощ. Гръдната му кост бе изкривена, а единият крак му бе изкълчен, но малкото коте бе живо.

На бегом Атанаска отнесе малкото при ветеринар. Той изправи крачето, а за гръдната кост каза:

– Тя сама ще се изправи.

Въоръжена с храна за котки, Атанаска заедно с котето влезе в дома си. Започна да го храни през три часа и да масажира коремчето му. Наложи се малкото коте да придружава Атанаска навсякъде, дори на работата ѝ, където с радост и съчувствие посрещнаха малкото.

Така порасна Рижка, която стана разкошна красавица,смятаща Атанаска за своя родна майка.

Погледна вярата на безверието. В продължение на векове тя напразно търсеше доказателства за своята „правота“.

И си помисли:

„На кого ми напомня то“?

Най-накрая разбра:

– На безумен човек, който изгубвайки стотинка, с която нищо не може да си купи, изгаря банкнота от 500 лева, за да я открие …

Сред нас могат да се намерят хора, които обичат повече есенните дни от летните. Защо ли? Може би заради разкошната есенна палитра, която обгръща всичко.

Когато дойде септември и зелената листна маса прелее в златни тонове, а прелетните птици се отправят на юг, ние се чувстваме тъжни.

Лятото си отиде и какво от това?

Нищо не се случи.

В замяна появи се есента като Божия милост.

Учени от Националната лаборатория Pacific Northwest в САЩ са разработили метод за превръщане на екскременти във вещество наподобяващо по свойства на нефта.

В бъдеще, този подход може да се превърне в основен метод за получаване на течни горива.

Трансформацията се извършва с помощта на процес, наречен хидротермално втечняване. Той стимулира условията, които водят до образуването на нефт в природата.

Според учените, трансформацията отнема само няколко минути в сравнение с тази в естествената среда, за който са необходими хиляди години.

Отпадъците се намират в специални тръби под високо налягане и се загряват до 650 градуса по Целзий, в резултат на което се получава горивна маслена течност.

Експертите смята, че един човек може да произведе два галона гориво чрез този метод.