
Сърцето не винаги заспива внезапно.
Често, това се случва бавно. Ние пазим нашите съчетания. Оставаме заети.
Правим това, което трябва да се направи, но вътре нещо отслабва.
Дамян се чувстваше в тъмнина. Вярата му стана механична, а страстта му към Бога намаляваше.
Една вечер Дамян чу тих глас:
– Бъди нащрек! Защото не знаеш, кога ще настане времето.
Тези думи не бяха заплаха, а покана човек да остане духовно жив.
– Възможно ли е да се правят много неща… докато губя това, което има най-голямо значение? – запита се Дамян.
Днес отделете малко време, за да погледнете честно сърцето си. Не да се осъждате, а да се връщате.
Признаването на това, което е станало сънливо, често е първата стъпка към пробуждането.