Попитайте кой да е израилтянин къде да е по света: Коя храна е „най-израелска“?

И вероятно ще получите един от двата отговора: „Бамба“ или „Птитим“.

Но какви са тези ястия и защо са типични за Израел?

„Бамба“ е най-известното израелско лакомство. Трудно може да се обясни, какво е то, но на вкус прилича на фъстъчено масло, а по консистенция е едновременно меко и хрупкаво.

Ядат го навсякъде, от нулева до сто годишна възраст.

То е много популярно сред децата. Според легендата името „Бамба“ е измислено, за да могат малчуганите да го произнасят. Това е смес от еврейските думи „има“ (אמא) и „аба“ (אבא) – мама и татко.

„Птитим“ е известен в света като „израелски кускус“, тук той се нарича פתיתים, което се произнася като п-ти-тим.

Това е един прекрасен пример за изобретателност и предприемчивост, неразделна част от историята на Израел.

През 50-те години на ХХ век в Израел царувала бедността и нямало от къде да се вземе ориз.

Легендарният премиер министър на Израел Давид бен Гурион се обърнал към популярна компания, производител на хранителни продукти, да измислят начин да заменят ориза.

И тогава те изобретили „птитим“, което представлявало малки печени парчета макарони.

Това е картофът.

Може да ви изглежда абсурдно, но ястие от картофи също може да бъде скъпо.

Най-скъпите картофи са от сорта „La Bonnotte“ и струват 500 евро за килограм.

Тези кореноплоди се отглеждат на остров Нурмуате. Те се събират ръчно.

Отличителната особеност на ястията, приготвени от този продукт, е необикновения нежен вкус на картофите.

Основният продукт на масата на корейците е оризът. Той се използва като гарнитура. А обикновената оризова каша на вода често ядат вместо хляб, за да убият остротата.

Оризът трябва обезателно да се изяде до края. Ако го оставите в чинията си ще ви смятат за груб  и невъзпитан човек.

В Корея е прието да се сърба. Корейците даже не смятат, че това е неприлично.

Те по такъв начин показват на готвача, че ястието им е харесало. Разбира се, не е прието това да се прави силно и предизвикателно.
Дъвченето с отворена уста или говоренето, докато приемаш храна се смята за неприлично, както и у нас.

В Ню Йорк започна работа заведението „Avocaderia“, което гощава клиентите си с ястия само от авокадо.  Като цяло, ресторантът се представя като „здрава и свежа кухня.“

Целта на „Avocaderia“ е да „донесе нов облик и здравословната диета в заведенията за бързо хранене“. Това е първият в света бар за бързо хранене с авокадо.

В ястията се използва авокадо, което се отглеждани в мексиканския щат Мичоакан от местните фермери и законно е продадено в Съединените щати, на достъпна цена.

В ресторанта се предлага закуска, обяд, салати, препечени филийки, коктейли и разбира се, традиционната гуакамоле.

„Avocaderia“ е отворен от италианеца Франческо Брачети, който е живял в Мексико и се е влюбил в авокадото.

Неговият братовчед, родом от Флоренция Алберто Гремини е станал готвач и автор на менюто.

През пролетта по всички зелени площи на града и цветните лехи разцъфтяват жълти, като малки пиленца, глухарчета.

Те радват човешките очи, уморени от дългата зима и светят с ярки, радостни краски.

Някои вплита цветовете им във венче, а домакини използват младите листа, пъпките, дори и корените на глухарчето, за да приготвят вкусни ястия, като конфитюри, супа, салата, котлети.

Освен това, най-опитните могат да приготвят от тези диворастящи растения настойки и отвари. А от корените му се получава чудесен заместител на кафето.

Всъщност, повече от хиляда години глухарчето се използва в народната медицина, но това знаят малко хора.

В глухарче се съдържат много витамини като А, В, С, Е и PP. Също така, то включва много макро и микроелементи, желязо, калций, селен, фосфор, магнезий и цинк.

В глухарчета има флавоноиди, киселини, антисептици, тонизиращи средства, които допринасят за подмладяването на тялото и бързото възстановяване след боледуване.