Слънцето ярко грееше, но лъчите му не топлеха вече така, но това не пречеше на двамата приятели Стамат и Нено да се разхождат в близкия парк. Разговорът им бе придобил доста сериозна насока. Ето чуйте сами.
– Какъв е смисълът на живота ти? – попита Стамат.
– Божият Дух придава смисъл на живота ми. Той ме употребява за фундаментални цели, както е употребил Синът Си за нашето спасение, – каза уверено Нено.
– Търсил ли си онова велико за теб, за което можеш да кажеш: „Бог ме призова за това и това…“?
– Ако търся това, спирам Бог да ме употреби по този начин, както Той иска.
– Но ако ме интересуват само собствените амбиции и мен самия, това лошо ли е?
– Това зависи от гледната точка, – засмя се Нено, – но ако наистина търсиш само това, ти няма да разбереш, от какво точно се интересува Бог. Съветвам те да загубиш интересът към себе си и да позволиш на Бог да те въвлече в своите глобални планове.
– Това означава да тръгна по Господния път, – замисли се сериозно Стамат.
– Ако тръгнеш след Него, ти няма да знаеш къде отиваш, но ще си спокоен и уверен в действията си.
– Нима наистина Бог дава смисъл и цел в живота? – съмнението взе връх у Стамат.
– Той най-добре знае къде най-добре ще паснеш. Необходимо е само да му се довериш. и да не казваш: „Господи ще направя всичко , което искаш, но само не това….“
– Виж колко интересно се получава, ако сам се боря за това, което смятам, че ми е необходимо, трябва да положа прекалено много усилие, а може и изобщо да не го постигна.
– Но ако последваш Бога, в Неговите намерения, – бързо се намеси Нено, – ще видиш колко леко ще постигаш това, което правиш.
– Това означава напълно да му се доверя и да вярвам в Неговата благост?!
– Да така е.
– Да, но в мен има едно малко „ъгълче“, където се чувствам топло и уютно. От там Бог трудно би ме отскубнал, защото се страхувам нещо да не ме притесни или безпокои, измъчи или да ме накара да страдам.
– Довери Му се и сам ще се убедиш.
