Изобретателят на компютърната мишка Дъглас Енгелбарт в обяснителните чертежите изобразява екранния курсор, като стрелка, която сочи право нагоре.
Такъв вариант на разпределение изглежда най-логичен, но когато се стигнало до изпълнението, станало ясно, че поради ниската резолюция на дисплея е невъзможно да се изобразят пиксели на нормално изглеждаща стрелка с малък размер, която да сочи нагоре.
Инженерите решили да наклонят курсора, така че да бъде наклонен под ъгъл от 45 градуса.
В тази форма, курсорът навлязъл във всички други операционни системи, дори и след появата на монитори с по-висока резолюция.

Веднъж, когато падишахът приемал просители, дошъл един човек, застанал в най-далечния ъгъл и нищо не казал.
Падишахът погледнал човека и погладил главата си. Мъжът се поклонил и прокарал ръка по устата си. Падишахът погладил лицето си. Човекът – гърлото. Царят докоснал корема си, човекът – крака си.
– Давам на този молител слитък злато! – казал падишахът.
Отговарящият за съкровищата на падишаха се подчинил. Мълчаливият посетител взел дара и си тръгнал.
Съветникът, седящ от дясно на падишаха, се разсърдил и запитал владетеля:
– За каква услуга толкова щедро награди този окъсан дрипльо?
– За царска, – отговорил падишахът, като се усмихнал. – Аз зададах на мъдрия човек три въпроса и той ми отговори.
– Но ние не чухме нито въпросите, нито отговорите, – възразил везирът.
– Имащият очи вижда, който има ум разбира, – усмихнал се падишахът. – Аз си погладих главата и мъдрецът разбра въпроса ми. Попитах го: „Какво най- много ни угнетява?“ „Невнимателната дума“ – отговори мъдрецът. „А какво заплашва човек, който си е загубил лицето?“ „Това, – казал мъдрецът, – че дните и състоянието му преминават през гърлото“. „Но нима човек не е роб на своя стомах?“ – попитах аз. „Не, – каза мъдрецът, – за това са дадени на човека краката, за да търси и намира работа и нищо да не пропуска от чудесата на белия света“.
Падишахът погледнал придворните си и се усмихнал за трети път:
– Вие също трябва да запомните тази мъдрост: „Устата води до беди, а краката до храната“.

В южния край на Синайския полуостров, в район, където пустинята свършва и се появяват първите наносни натрупвания на малки фрагменти от скали и минерали, се намира изоставен кинотеатър, който може да се разгледа дори чрез Google Earth.
Местното население, със сигурност знае за съществуването на киното. Но за нас отделените на хиляди километри от там, това е било неизвестно, докато естонски фотограф пътешественик Каупо Кикас не представил много необичайна серия от снимки, направени от различен ъгъл на гледане.
Киносалонът е предвиден за няколко стотин места. Негов собственик е французин, вдъхновил се от идеята да представи на местното население изкуството на киното, макар и в такава необичайна форма.
Уви, отклик от месните, спрямо тази идея, нямало и кинотеатърът бил изоставен.

Американски учени са създали компактна полимерна леща, която функционира като пълноценен обектив на фотокамера, притежаващ  широк зрителен ъгъл подобен на окото на насекомо. Това постижение значително ще подобри качеството на микроскопи, фотоапарата на смартфони и мобилни телефони.
За разлика от фотоапаратите, телескопите и микроскопите, човешкото око е в състояние да промени фокуса от един обект на друг, без да се придвижва напред. Това става благодарение на изменението на кривината в  „обектива“ на очната леща. За панорамни снимки, фотографите използват широко ъгълен обектив „рибешко око“ почти 180 градусов. В природата такъв широк ъгъл на виждане имат насекомите и някои риби.
Специалистите от Университета на Охайо са могли да комбинират и двете изобретения на природата и създали полимерна пет милиметрова леща, способна да изменя формата си под действието на електрически импулс, за сметка в изменението на фокуса на точката. Тези лещи могат да работят и на по-малък ъгъл на видимост, например, 45 градуса.
Във вътрешността на лещата има няколко взаимно свързани кухини, които са запълнени с техническа течност. Полимерът подложен под въздействието на електрически ток, работи като мускулите на очите при човека. В зависимост от местоположението на течностите в кухините се променя фокуса.
Разработчиците планират да въведат новия тип леща в индустриалните микроскопи и камерите на мобилните телефони.

В Лондон вече има небостъргач, който “ разтваря“ коли, а сега в Южна Корея се планира да се изгради „невидим“ небостъргач. Правителството скоро ще даде зелена светлина за изграждането на кулата от 1476 фута, наречен „Безкрайност“ в град Инчеон.
Кулата, която е разработена от американската архитектурна фирма, се очаква да побере кинотеатър, влакче в увеселителен парк и аквапарк, но най-интересното е, че ще бъде невидима.
Тук няма никаква магия и не са нужни свръхспособности. Трикът се осъществява чрез 500 светодиодни прожектора и камера на три различни височини на шестте страни на зданието.
„Невидимостта“ на небостъргача ще работи само в определено време и под определен ъгъл на наблюдение. Въпреки това може да се случи авиокатастрофа, но създателите на проекта казват, че кулата е безопасна за въздушните движения, защото когато е в режим на „невидимост“ тя свети с червени предупредителни знаци.