В един селски хан се отбил странстващ търговец. На гърба си носел голям товар със стоки. Хазайката на хана била алчна жена. Като видяла товара му поискала да си го присвои.

Тя завела търговеца в стаята му и веднага изтичала при мъжа да се посъветва, как да вземе стоката от търговеца.

– Това може да се направи много лесно, – казал мъжът ѝ. – Трябва да вземеш от онази билка, дето расте в задния ни двор. Свари я и я смеси с вечерята му. Тази билка отнема паметта. Ако търговецът поеме част от нея, той непременно ще забрави товара си със стоките.

Жената така и направила. Отишла в задния двор, напълнила един пакет с билката и я сварила. Отварата смесила със всички ястия, които поднесла на търговеца.

Човекът се нахранил добре и нищо не забелязал, само му се завило малко свят и лицето му се зачервило. Почти веднага заспал.

На следващата сутрин той се събуди още призори с натежала глава и си тръгнал.

Жената почакала, докато търговецът напуснал хана и веднага се втурнала в стаята му, но тя се оказала празна. Хазайката огледала навсякъде, проверила всяко ъгълче, но нищо не намерила.

Ядосана тя отишла при мъжа си:

– Твоята билка нищо не струва! Напразно я варих. Търговецът си тръгна и нищо не остави.

– Не може да бъде! – възкликнал мъжът ѝ. – Който поеме от тази билка, със сигурно ще забрави нещо.

Жената отново отишла в стаята на търговеца и внимателно я изследвала, но не открила нищо.

Изведнъж та се плеснало по челото и започнала да вика:

– Забравил е! Забравил е!

Мъжът чул виковете ѝ и веднага дошъл в стаята.

– И какво от това? Какво е забравил?

– Забравил е да плати ….

В горния ляв ъгъл на картината „Переэкзаменовка“ или „Повторен изпит“ стои репродукция на друго известно платно на същия художник – Решетников „Прибыл на каникулы“.

Освен това репродукция на картината „Опять двойки“ се намира в горният десен ъгъл на същата картина, висяща на стената. На нея е позирало същото момче.

Неговият главен герой седи зад масата в лятна селска къща и зубри, а през това време останалите деца играят на улицата.

В австралийския град Мелбърн, в Кралските ботанически градини, се е появила необикновена зона за почивка, създаден по авторски проект на австралийската дизайнерка Аманда Ливит.

Инсталираното покрито място за пикник е част от фестивала на екологичната архитектура.

Постройката е започната преди четири години. Наречена е MPavilion.

В своя проект дизайнерката е искала да обедини природата и човечеството, естественото и синтетичното. Ето защо основният архитектурен елемент на MPavilion са станали стоманени, гигантски,  метални пластмасови цветя, които всъщност образуват цялата структура.

Ако се вгледате в MPavilion от птичи поглед под ъгъл от 90 градуса, павилиона ще прилича на участък с много засадена гигантски диви цветя.

Беседката се състои от 13 големи и 30 малки цветове за елементи. Диаметърът на „венчелишчетата“ е 5 метра. Всеки елемент е съвсем близо до следващия, за да не се образуват празнини.

MPavilion има специална особеност „гъвкава конструкция“. Работата се състои в това, че краката, за които се държат пластмасовите цветя, са доста подвижни и гъвкави. Ето защо, когато има вятър „цветното поле“ се люлее. Въпреки това амплитудата на люлеене не е много голяма, което ви дава възможност да останете в павилиона дори и при ветровити условия.

Важно е, че люлеенето не нарушава целостта на структурата и продължава да предпазва от слънце и дъжд. В MPavilion можеш да бъдеш и денем, и нощем. На всяко цветче има множество LED лампи. В тъмнината съоръжението създава нов нощен рисунък.

Жител на Индия, чиито ръце били отрязано от дъскорезна машина, станал звезда на местният отбор по крикет за хора с ограничени възможности.

26 годишният Амир Хусейн Лон държи бухалката между врата и рамото си, а краката си използва, за да регулира силата и ъгъла на удара.

„Крикетът е моя страст. В началото ми беше много трудно. Преди няколко години дори трудно се хранех сам“, – казва спортистът.

Семейството на Лон е продало цялото си имущество, за да заплати лечението и възстановяването му.

Сега Амир се надява да спечели пари чрез спорта и да играе в националния отбор на страната.

Сега Христос е скрит от нашия поглед, но Святият Дъх живее в нашите сърца. Днес трябва да „ходим с вяра, а не с виждане“. В бъдеще ще „Го видим както е“.

Първото идване на Христос беше тихо, почти незабележимо – обикновени ясли, прости овчари, незначителен ъгъл в Римската империя…..

Второто пришествие ще бъде славно и явно за всички.  Той ще се яви придружен от ангели, ще усмири враговете и ще подчини цялата земя.

Как лесно загърбваме и забравяме вечните обещания, за нещо, което няма стойност.
Настоящето ни изглежда реално, а бъдещето илюзорно. Но всъщност всичко е на обратно.
Не позволявайте на суетното настояще да ви обземе. Вместо това „търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бог“.