Молитва e написана от Антоан дьо Сент-Екзюпери в един от най-трудните периоди от живота му. Тя напомня за много важните неща и дълбоко засяга душата и ума.
„Господи, не моля за чудеса и миражи, а за сила за всеки ден. Научиме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, така че в пъстротата на ежедневието да се спирам пред отрития и опита, който ме е развълнувал.
Научи ме правилно да се разпорежда с времето в живота си. Дай ми фин усет, за да разграничавам първостепеното от второстепеното.
Моля за сила да се въздържам и мярка, така че да не пърхам и да не се плъзгам, а разумно да планирам деня си, да мога да видя върха и по-нататък, и понякога да намирам време да се наслаждавам на изкуството.
Помогнете ми да разбера, че мечтите не могат да бъдат от помощ. Нито мечтите на миналото, не мечти за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега, и да приемам всяка минута като най-важна.
Спаси ме от наивната ми вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дай ми ясно съзнание, че трудностите, пораженията, паденията и неуспехите са просто естествена част от живота благодарение, на които можем да растем и узряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Прати ми в нужното время някой, който има смелост да ми каже истината, но да ми я каже с любов.
Зная, че много проблеми се решават, ако нищо не се предприеме, така че научи ме на търпение.
Ти знаеш, колко много се нуждаем от приятелство. Помогни ми да бъда достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, така че в нужния момент, на точното време и място, да мълча или да говоря, за да подяря на някого необходимата топлина.
Направи ме човек, който умее да достигне до тези, които са съвсем на „дъното“.
Премахни от мен страха, че ще пропусна нещо от живота.
Дай ми не това, което искам, а това, от което се нуждая.
Научи ме на изкуството на малките крачки“.

Това е едно от редките арктически чудеса. За първи път е заснета по време на международна експедиция до Северния полюс.
Първоначало всички, които за първи път са наблюдавали това явление помислили, че е някакъв мистериозен облак
Бялата дъга напомня арка и повтаря класическата форма на цветната дъга, която познаваме.
Тя се появява при много ниски температури и мъгла. Както знаем, мъглата се състои от извънредно финни малки водни капчици. Когато капчиците са с диаметър под 0,05 милиметра, дъгата е бяла, а не разноцветна.
Причината за появата на бялата дъга е, че светлината се пречупва и разсейва в тези много малки капчици вода.

Едно момче много обичало да чете приказки и вярвало във всичко, което е написано в тях. За това търсел чудеса в живота си, но не можел да намери такива, които били подобни на тези в любимите му приказки.
Чувствайки разочарование в своите търсения, попитал майка си:
– Мамо, глупаво ли е да вярвам, че съществуват чудеса? Или в живота изобщо не съществуват такива?
– Мили мой, – с много любов казала майката, – ако ти се стараеш и станеш добър човек, всички приказки ще се сбъднат в твоя живот. Запомни, чудесата не се търсят, те сами идват при добрите хора.

Ще се намерят много причини поради, който бихме предпочели модулната мебел.
Първо, модулите могат да се използват в различни съчетания и интерпретиране на мебели. Чрез тях могат да се създадат различни конструкции, които да се използват за маса, библиотека, поставка за саксии, списъкът на приложения е много дълъг. Дори и вие може да импровизирате ваше идея с помощта на тези модули.
Второ, с модулните мебели може да се спести много пространство, без да се загуби комфорта и функционалността им.
Ако се вгледате в този вид мебел може да откриете скрити тайни и неограничени възможности. Просто оставете фантазията ви да твори чудеса, а после всичко приложете на практика. Така ще се почувствате удовлетворени, като творци на собствения си интериор.
Какво чакате действайте!

Един човек се срещнал със свой стар приятел, който се опитвал да се приспособи към живота и така и иначе, но без успех, както го помнел, всичко било напразно.
„Трябва да му дам малко пари“, – помислил си той.
Но същата вечер разбрал, че приятелят му е забогатял и се разделил със своите дългове, които му тегнели от много години.
Отишли в един бар и приятелят му почерпил всички присъстващи.
Когато го попитали, коя е причината за неговия успех, той отговорил, че до неотдавна е живеел като Друг.
– Какво значи като „Друг“? – попитали го хората.
– Другият е този, който ме учеха да бъда нещо, което всъщност не съм. Другият мисли, че човек цял живот трябва да трупа пари, за да не умре от глад…..
– Тогава ти кой си?
– Аз съм като този, който се вслушва в сърцето си. Човек, очарован от живота, откриващ чудеса, който се радва и въодушевява от това, което прави. Бедата е там, че Другият ме измъчваше със страх от разочарование и неуспехи, не ми даваше възможност да направя каквото и да е.
– Но нали съществува и страдание, – възразили посетителите в бара.
– Съществуват и поражения. И никой не е застрахован, че ще ги избегне. За това по-добре да воюваме за изпълнение на мечтите си и да загубим някоя битка, отколкото да бъдем разгромени и да не знаем за какво сме воювали.
– Само това ли е? – попитали слушателите.
– Да, това е всичко. Когато разбрах това, реших да бъда такъв, какъвто съм искал да бъда винаги. Другият остана там в къщи, той ме гледаше, но аз не го пусках повече…. И от този миг, когато изгоних Другият от живота си, Бог започна да твори чудеса в живота ми.