Въпреки прогнозите за времето, дъждът избяга надалеч и ако не беше лекия ветрец, жегата щеше да се усеща осезателно.

Слави и Добри седяха на сянка под стария орех и разискваха много интересна тема. Младите умове търсеха истината и не се оставяха някой да ги подведе лесно.

– За да се променим, – разсъждаваше на глас Слави, – трябва да познаваме Божията истина и да имаме добри възможности за избор, но също трябва да се промени и начина ни на мислене.

– Битката с греха започва в ума ни, а не в поведението ни, – добави Добри.

– Начинът, по който мислим, определя начина, по който се чувстваме, а начина, по който се чувстваме, определя начина, по който действаме,  – констатира Слави.

– Ако искаш да промениш начина, по който действаш, – съгласи се Добри, – ще трябва да промениш начина си на мислене.

– Освен това, ако искате да промениш начина, по който се чувстваш, трябва да започнеш с промяната на начина, по който мислиш., – отбеляза Слави.

– Например, – махна въодушевено с ръка Добри, – мога да кажа: „Аз трябва да обичаме децата си повече“, но това няма да проработи. Или някой може да каже: „Имам нужда да обичам моя съпруг повече“, но и това няма да проработи.

– Ние не можете да се борим с чувствата си, – разсъждаваше Слави над представените примери от приятеля си. – Трябва да променим начина, по който мислим за децата си, за съпруга си, за жена си, а това ще промени начина, по който ще се чувстваме, а след това ще промени и начина, по който действаме.

– Нужно е да имаме духовно обновление на нашите мисли и нагласи, – обобщи Добри.

– Битката с греха е битката за справяне с тези недостатъци в живота ни, които не харесваме – тя започва в ума си,  – не остана с разсъжденията си по-назад Слави.

– Ако искаме да променим нещо в поведението си, или нещо в емоциите си, трябва да започнем с нашите мисли и отношението си към хората, – отбеляза Добри.

– Обновяването на ума е свързано с думата „покаяние.“ А знаем, че покаянието за много хора означава нещо лошо, нещо, което човек не искам да направя, защото смята, че това ще му причини болка, – засмя се Слави.

– Но тук става въпрос за промяна на ума, – каза Добри, – т.е. да се научим да мислим по различен начин.

– Всъщност ние се обръщаме от никаква надежда към нова надежда, от чувство на неудовлетвореност към свобода, от тъмнината към светлината, от омразата към любовта, – забеляза Слави.

– Променя се и начинът, по който мислим за Бог,  – отчете Добри. – Аз имам много недостатъци, но съм искрено обичан от Него.

– Да променим начина, по който мислим за света, за икономиката, за своето минало, настояще и бъдеще, в това се заключава въпросът, – извика възторжено Слави.

Първите капки дъжд прогониха младежите изпод закрилата на стария орех и те бързо се вмъкнаха в близката беседка, където щяха поне временно да бъдат на сухо.

Когато дойдеш при Христос, не обръщай внимание на чувствата. Не те спасяват чувствата, а Христос. Чувствата идват и си отиват, но Христос остава до века.

Значение има само факта„ че Исус Христос умря за твоите грехове и възкръсна. Ако Му посветиш живота си, ти получаваш от Него прощение на греховете си и спасение.

В Библията се казва: „Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот“.

Бог ви е дал това обещание и Той няма да ви измами. Но чувствата могат да ви измамят. С тяхна помощ сатана може да ви убеди, че Бог ви е оставил или че сте загубили спасението си.

Но помнете какво е казано за сатана: „В него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща“.

Много по-щастлив ще бъдеш, ако основаваш вярата си на Божиите истини, а не на чувствата.

Реката тече в такива места, за които нейния източник не е известен. Христос казва, че ако получим Неговата пълнота, колкото и нищожни да ни се струват мащабите на нашия живот, от нас ще потекат реки, които ще носят благословение до краищата на земята. Ние към тези реки нямаме никакво отношение „Това е Божието дело, да повярвате…“ Бог рядко дава на душата да види цялата пълнота, доколкото чрез нея Той благославя други души.

Реката непременно ще постигне набелязаното, преодолявайки всички прегради. Тя тече  мирно и плавно и изведнъж се натъква на препятствия, образувала се е стена, но скоро водата намира обиколен път.
Случва се реките да се изгубят пред очите ни, а след това отново да се появят още по-широки и величествени.

Може би сте виждали, как Бог използва някой друг, когато в живота ви е настъпил застой и от вас няма никаква полза. Независимо от това, продължавайте да мислите за Източника и Бог ще ви приведе по заобиколен път или ще събори преградата. Река на Божия Дух премахва всички препятствия.

Никога не е нужно да гледате втренчено в преградите или затрудненията. Реката, която плавно протича през вас, няма работа с преградите, ако вие забравите за нейният Източник. Нищо не оставайте между вас и Христос, нито чувства, нито спомени. Нищо не трябва да отвлича вашето внимание от единственият велик Източник.

Помислете за лечебните широки реки, които протичат през душите ни! Бог ни разкрива чудесни истини и всичко, което ни е открил, обещава още по-голяма мощ за тази река, която Той излива чрез нас.

Ако вие вярвайте в Христос, ще откриете в себе си мощни потоци от благословения за другите хора.

Защо Исус ни призовава към чистота на сърцето? Защото сърцето, вътрешната ни същност е източник на всички наши мисли и действия.

От сърцето идват нашите вярвания и стремежи, цели и чувства. Ако сърцето ни е нечисто, действията ни ще бъдат нечисти.

Ето какво Исус казва за това: „… отвътре, от сърцето излизат зли помисли, блудства, блудство, убийства, кражби, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство …“. Тъжна картина!

Но Бог се стреми да очисти сърцето ни и Той постига целта. Това се случва, особено когато ние се обръщаме към Христос в покаяние и вяра, защото „… кръвта на Сина Му Исуса Христа ни очиства от всеки грях“.

Но процесът на очистване продължава и след това, когато с всеки изминал ден ние се отваряме към действието на Светия Дух и с негова помощ избягваме злото и отиваме към добро.

„Блажени чистите по сърце“.

Разхождаха се безмълвно. Дървета, храсти и тревички бяха окъпани в слънчева светлина.

Симеон бе вперил поглед към близкия връх на планината, който ясно се очертаваше със своята зеленина в небесата. Станка заничаше между малките тревички, търсейки цветя и гъби.

– Как можеш да накараш хората, – наруши тишината Симеон, – да вземат решение, основавайки се на собствената си логика? Та те постоянно са бомбардирани с информация от телевизията, вестниците, радиото и интернет.

– Виж, колко интересно се получава, – засмя се Станка. – Постоянно гледаме реклами, които се стараят да ни накарат да купуваме. Когато ги гледаме за не знам кой си пореден път, не започваме да им вярваме, но нещо ни кара въпреки всичко да им се подчиняваме.

– Рекламата създава образи, – каза Симеон.- Виждаш на екрана как един човек носи нещо, което го прави много щастлив. И когато видиш това „нещо“ на витрината в магазина, у теб възниква образа на щастливия човек.

– И понеже си потиснат от градския начин на живот, – продължи мисълта му Станка, – пожелаваш да се почувстваш щастлив, като оня човек от рекламата.

– Ти знаеш, че този предмет, не прави човека щастлив, – продължи разсъжденията си Симеон, – но емоцията, която се е създала у теб след като си гледал рекламата, надделява над здравия разум.

– Но това са само чувства, – поклати недоволно глава Станка.

– Разума ти крещи: „Недей го прави!“ Но не ти предоставя алтернатива….

– Точно така, – съгласи се Станка. – Ние купуваме рекламираната стока, подмамени от емоцията, като си мислим, че това ще ни направи щастливи.

– Наистина, – намръщи се Симеон. – Някои реклами са красиви, но целта им е една и съща.

– Като бонбон в красива опаковка, който разваля зъбите, – допълни Станка.

– Какво излиза накрая? – попита Симеон. – Телевизията е основен източник, който насочва ума на на човека към поддържане на материалния свят. Но кой кара това да се случва?

– Този образ се поддържа от хората. За тях той е ценен. И всеки, който се различава по мислене от тях, бива преследван и обявен за предател.

– Не можеш да накараш хората да повярват в нещо друго, – махна с ръка Симеон. – дори да е логично, разумно и полезно.

– Това е така, защото хората са с притъпени сетива. Обременени с пристрастявания към какво ли не, – констатира Станка.

– Те вярват най-вече на чувствата си, – заключи Симеон.

Колкото и да говореха, и двамата разбираха, че трудно биха променили нещата. На заслепен човек, много трудно можеш да му покажеш и докажеш истината.