Често количеството на уговорените по-рано пътници внезапно се увеличава и вместо трима, се качват шестима, става въпрос за частни полети.

А храната по време на полета е поръчана за трима човека. Тогава резервите спасяват положението, като хайвер, торти, палачинки,……

Случват се и куриози, когато храната или напитката свършват още по време на полета.

Една стюардеса разказва за един такъв случай:
– Известна бизнес дама беше решила да пътува със собствен самолет. А тя пиеше само Coca Cola light. Нищо друго не признаваше. Изглежда не бяха натоварили достатъчно количество от този напитка и тя свърши по средата на полета. А клиентката поиска нова порция. Наложи се да смеся остатъците от „лайт“ кола с обикновена. Дамата нищо не заподозря и полетът мина спокойно.

Стюардесата признала, че за тази неточност тогава и досега се срамува.

Денят беше хубав. Слънцето не беше много силно, а това предразполагаше за разходка. Милена реши да излезе и да се завърти край пазара.

Хората минаваха и оглеждаха плодовете и зеленчуците, но погледа на Милена бе насочен към цветята. Тя много ги обичаше.

Целия и дом бе изпълнен с какви ли не цветове жълти, червени, оранжеви, лилави, …. Мирисът им се разнасяше из всички стаи. Балкона си бе превърнала в малка цветна градинка.

Милена приближи към няколкото сергии с цветя, семена и луковици предназначени за отглеждане на любимите ѝ растения.

Растението в саксията имаше само две хилави листенца, Но Милена не откъсваше поглед от него.

– Ще го вземете ли? – попита я продавача.

„Не е ли по-добре да си намеря нещо по свежо? – помисли си Милена. – Но като си помисля, в кухнята имам едно малко местенце, в което тази саксия би се побрала идеално“.

Накрая се реши и го купи.

На усмихнатия продавач, който се бе отървал толкова лесно от това невзрачно растения, тя каза:

– Дори и да умре, нищо няма да загубя.

Минаха няколко месеца. На растението се появи едно листенце, а след това и още едно. Докоснато от слънчевата светлина и редовно поливано с вода, цветето започна да се съвзема.

Сега вече Милена често поглеждаше към него и се любуваше на красивите му цветове. Един ден като го гледаше, се замисли и си каза:

– Колко прибързано си правя изводи и за цветята, и за хората….

Самата тя бе казвал много пъти пред други хора, за други, които не ѝ вдъхваха доверие:

– О, на това момиче не може да се разчита. Виж само колко татуировки има върху себе си.

– Това момче няма никакъв шанс, като знам от какво семейство произхожда.

– Този човек не бива да назначен на тази длъжност, той е бил в затвора….

Милена разбираше колко пъти бе бъркала, като съдеше хората, вместо да им  помага да почувстват Божията любов, милост и грижа.

Бог бе докоснал сърцето ѝ и нещо се бе променило в нея. От сега нататък тя щеше да гледа на хората през Божиите очи.

Думата „Амин“ се използва в Стария завет и по целия свят в продължение на хиляди години.

„Амин“ е една от най-кратките думи в Библията, тя има само три букви на иврит – אמן. Но в същото време, тя е една от най-мощните думите на Библията.

Знаете ли какво всъщност означава тази дума в оригинал, на иврит?

„Амин“ в Библията е най-големият израз на съгласие. Казвайки „Амин“, имаме предвид много повече от просто „съгласявам се“.

Тази невероятна дума ни помага едновременно да изразим „благословен Господ“ и „аз съм съгласен“.

Например, в книгата на Еремия, пророка се съгласява с думите на Ананий: „Амин! Господ да направи така! Господ да изпълни думите, които си пророкувал“.

Какво е истинското значение на думата „Амин“?

Тази мощна дума идва от еврейски корен אמן (а-м-н), който е свързана с думата אֱמוּנָה (емуна), което означава „вяра“.

Интересно е, че „Амин“, се смята за прилагателно, описващо състояние и настроение.

Тази дума не е просто още едно „да“ или „не“. Когато човек казва „Амин“, той е в осъзнато съгласие, решение и вяра.

В Библията да имаш вяра не е просто да бъдеш духовно пробуден, но и напълно посветен на своята религиозна идентичност.

Не е изненадващо, че думата „Амин“ не е преведен на много езици, а е останала в оригиналната си иврит форма. Някои думите и значение са неразделни от езика иврит.

През 1948 г. Вернер фон Браун е написал книгата „Проектът Марс“.

Това е първото ръководство за това каква трябва да бъде експедицията до Червената планета и как да стане нейната колонизация.

В главата „Как да се управлява Марс“ той предложил правителството да се състои от десет човека и да го възглавява всенародно избран лидер с титла „Елон“.

Един човек попитал един старец, който се славел с мъдростта си:

– Какво да правя? Някаква тежест ме смазва.

Старецът отговорил:

– И на големи и на малки кораби има въжета. Ако няма попътен вятър, слагат на раменете въжетата и бавно влачат кораба, докато Бог не изпрати попътен вятър. А когато видят, че настане мрак, тогава приближават брега. Забиват кол и връзват за него кораба. Този кол е самоосъждението….