Небето се бе забулило с облаци. Не беше много студено, дори вятър нямаше. Петър и Мария решиха да отидат по магазините да напазаруват, докато не е заваляво.
Селото, в което живееха, беше голямо и тъй като се намираше близо до града, бе оживено и в него имаше множество магазинчета за какво ли не. Хората пазаруваха там, където им бе по-близо или им харесваше обслужването и стоките.
Петър и Мария най-напред се отбиха в един отскоро появил се зеленчуков магазин. При едно от обикалянията си из селото Мария го бе „открила“. Тогава поговори с младата жена, която продаваше. Хареса ѝ обстановката и си обеща пак да отиде там.
И ето сега с мъжа си бяха в този зеленчуков магазин. Плодовете и зеленчуците бяха подредени с мерак. Нямаше нищо случайно поставено или небрежно нахвърляно. Отсъстваше миризма на гнило или развалено. Усещаше се свежия аромат от плодовете и заленчуците.
– Здравейте, – поздрави ги весело продавачката. – радвам се, че отново дойдохте, – обърна се тя към Мария. – Миналия път, когато казахте, че ви харесва тук и ще се отбиете отново, помислих, че го направихте от учтивост.
– Нямах намерение да ви правя комплименти, казах ви истината, – засмя се Мария. – Наистина ми харесва тук, а и вие ме обезоражавате с вашата усмивка.
Надя, така се казваше пеодавачката, засия от радост.
– Заповядайте, изберете си, каквото ви харесва, – предложи продавачката.
Мария се наведе над една щайга и започна да слага в наелонова торбичка лук. Избра си и няколко глави чесън.
– Навън заваля, – каза Петър, – ще се намокрим хубаво, докато се приберем.
Мария подад торбичките за теглене на Надя и я попита:
– Днес времето е мрачно, как я карате сега в магазина?
– Не обичам такова време, – призна си Надя.
– На пък ми харесва, – засмя се Мария.- Обичам да слушам как дъждовните капки барабанят по прозореца.
– В такова време предпочитам да съм си в леглото и да си пусна телевизора, – каза Надя.
– Телевизор? – измърмори Петър недоволно.
– Е, може и с книга, – съгласи се Надя, – но не и да съм на работа.
– В такова време и на мен не ми е приятно да бъда на работа, – солидарно заяви Мария, – пък и днес е събота. Няма ли да почивате?
– Утре ще почивам, – обясни Надя, – но от следващата седмица, ще работя и в неделя.
Мария сбърчи вежди.
– Ето написала съм, че работя до 7 часа, – поясни за положението си Надя, – но докато почистя идват хора и не мога да им откажа.
– Трябва да почивате, – загрижено каза Мария. – Иначе ще загубите усмивката си.
Надя се усмихна.
– Да не бъде, – прибави Петър.
– Вие сте млада жена, не позволявайте, капризите на клиентите и преумората да ви отнемат радостта и усмивката, – посъветва я Мария.
– Ще внимавам, – усмихна се Надя.
Петър и Мария си тръгнаха. Дъждът ръмеше. Бяха забравили да си вземат чадъра, но това не им развали веселото настроение.
– Ще станем по-свежи и млади, – пошегува се Петър.
И двамата тръгнаха бодро към дома.
