Бонифаций бил роб на една благочестива аристократка Аглая. Робството му съвсем не било тежко за него. Бонифаций трябвало само да следи за многобройните желания на господарката си. Работата не била изморителна, животът му бил осигурен, имало много веселие с трапези и развлечения.

Случило се така, че Бонифаций и Аглая се влюбили един в друг, но не могли да сключат брак. Римският закон забранявал подобни отношения между патриций и роб.

Намиращи се блудно съжителство, на влюбените това им тежало и те се стараели това да „компенсират“ с дела на милосърдие.

Веднъж Аглая заповядала на своя роб да отиде в Източната част на Римската империя, където имало голямо гонение на християни.

Бонифаций трябвало да откупи мощите на един от тези мъченици, за да може господарката му да го запази в дома си. Такава била благочестивата традиция сред християните.

Аглая снабдил с необходимата сума пари слугата си. Тръгвайки Бонифаций я попитал на шега:

– Какво ще стане ако аз не намеря тяло на мъченик, а на теб ти донесат моето тяло, измъчено за Христос? Ще го приемеш ли с чест?

Аглая строго го наказала, за това негово лекомислие.

Пристигайки в нужния град, Бонифаций се установил в една странноприемница, а след това се отправил към главния площад, където по това време били измъчвани и екзекутирани християни в цирка, популярно по това време „представление“.

Той си купил билет и седнал на трибуната.

Какво се е случило тогава в главата на юношата, никой не знае. Гледайки страданията на християните, той изведнъж скочил на арената и започнал да целува измъчваните и да ги облива със сълзите си.

Един от войниците го попитал:

– Кой си ти?

Бонифаций твърдо отговорил:

– Аз съм християнин.

Няколко дена пред очите на същата публика той издържал ужасни мъчения. Останал несломен и бил екзекутиран.

След известно време на любимата му наистина ѝ донесли мощите …. на нейния бивш роб.

В Таджикистан се намира най-високият пилон, той е инсталиран в Душанбе през май 2011 г. На него е окачено държавното знаме. Има дължина 60 метра и височина 30 метра.

Столицата на В Таджикистан Душанбе в превод на персийски език означава „понеделник“.

Национална библиотека на Таджикистан е най-голямата в Централна Азия.

В Душанбе се намира най-голямата болница в Централна Азия.

В близост до града се намира Гирарската астрономическа обсерватория, в чиято чест е кръстен астероида 2746_Gissao.

Това е столицата на Киргизия, която е била преименувана през 1926 г. в чест на родилия се там пълководец Фрунзе. Неговият баща бил молдованец, но тук е прекарал военната си служба.

Самата смяна на името от Бишкек във Фрунзе причинило редица неудобства на жителите на страната.

Причина за това е отсъстващия звук „ф“ в киргизкия език. За това киргизите  изговаряли новото име като „Прунзе“.
В града има улица „Интергелпо“, която на есперанто означава взаимопомощ.

Бишкек е единствената столица на страна от Централна Азия, в която е запазен паметник на Ленин. Правителството е обявило паметника за част от историята на страната и е приело специален закон за неговото запазване.

Преди 140 години в града са живеели не повече от 500 човека. А населението в града през 2014 г. е било приблизително един милион.

Интересното е да се отбележи, че градът до 1924 г. е бил аграрно селище.

Един от кратерите на Марс е бил кръстен в чест на град Глазов, през 1976 г. Диаметърът на кратера бил 20 километра.

Заради торфищата реки Чепца и Сепъйч не веднъж изменяли леглата си.

В Шаркан от 2003 г. се разполага резиденцията на Тол Бабая – удмуртския Дядо Мраз.

Удмуртският град Сарапул е станал център за пребиваване на идиш говорящите евреи. В техния език често се срещат  заемки от удмуртския и татарския език.

В удмуртското вилно селище Бирюза през втората половина на 2000-та година се появила Куршавелская улица. Това е първата улица, наречена на Куршавел извън границите на Франция и Европейския съюз.

От гледна точка на ботаниката плодът краставица е със сочен вътрешен слой и твърд отвън, характерно качество за тиква, диня, пъпеш и други от семейство тиквени. Т.е. е плод, но в кулинарията краставицата се смята за зеленчук.

Интересното е, че в Иран краставицата се смята за плод и се сервира на масата със сладки неща.

Смята се, че родината на краставицата е Индия. А човек я употребява за храна повече от 6000 години.

Думата „краставица“ е взаимствана от дума в гръцки език, която може да се преведе като „незрял“. Причина за това е, че краставицата се употребява за храна недоузряла.

Най-тежката краставица 12,9 кг е отгледал британецът Дейвид Томас. Този рекорд е въведен в Книгата на Гинес на 26 септември 2015 г.

Най-дългата краставица отново е отгледана от британец. Краставицата рекордьорка е била дълга 107 см. Това постижение принадлежи на фермера Иен Нил от Уелс. Рекорда е записан на  26-ти септември 2011.

В Япония, може да опитате пепси-кола с вкус краставица.

На  магистрала М-5 „Урал“ се намира паметник на краставицата. Той е създаден в чест на високото качество на краставиците отглеждани в Луховитский район.