През следващите двадесет минути Ралица и Христо се хранеха и разговаряха.
След като свършиха Ралица каза:
– Сега ми разкажи за енергията на нулевата точка.
– Това е енергията, – започна спокойно да обяснява Христо, – която остава в една система, след като от нея се извлече всичко, което може.
Христо усети, че Ралица не разбра обяснението му, за това прибягна към пример:
– Представи си, че тази бутилка е системата – и той хвана бутилката от масата и я вдигна. – Да кажем, че това е енергийно поле и всеки от нас двамата реши да пие от него със сламка, но колкото и да пием, вино ще остане под сламката, това е течността, до която не можем да стигнем. Именно тази недостигната част от виното представлява енергията на нулевата точка.
– Ами ако вземем по-дълга сламка? – попита Ралица.
– Във физиката има един определен момент, – засмя се Христо, – в който такова нещо като дълга сламка не съществува.
– Как така? – недоумяваше Ралица.
– Класически пример за това е хелия, – опита се да изясни картината Христо. – Докато пробата се охлажда, движението на молекулите започва да се забавя и хелият се превръща от газ в течност. При температура нула градуса хелият би трябвало да се втвърди и движението на молекулите му да спре. Но колкото и да се понижава температурата, дори да достигне до абсолютната нула, хелият не се втвърдява.
– И какво означава това? – попита Ралица.
– Това означава, че в системата има енергия, която не можем да отстраним, – уточни Христо.
– Но как можем да стигнем до нея, щом не можем да я отстраним? – Вдигна рамене Ралица.
– Теоретично навсякъде около нас има енергийни полета застинали в нулева точка, – каза Христо. – Теорията, която поддържа идеята за съществуването на енергийни полета, подсказва, че можем да извлечем тази енергия.
– Някой опитвал ли се е да направи това? – попита Ралица.
– Предполагам, че си чувала за Никола Тесла?
Ралица кимна с глава.
– Той е бил един от първите, – започна разказа си Христо. – През 90-те години на 19 век е започнал работа върху Динамичната си теория за гравитацията. През 1937 г. заявил, че я е завършил и че тя ще измести теорията за относителността на Айнщайн, що се отнася до обяснението на гравитацията.
– Но аз знам как действа гравитацията, – скочи Ралица.
– Знаеш какво прави гравитацията, – поправи я Христо, – но не знаеш как го прави. Тесла е мислил, че гравитацията е свързана с енергийно поле, което съществува навсякъде. На някои места то е по-концертирано, отколкото на други. Тесла смятал, че това поле може да се използва като източник на неограничена енергия.
За Ралица това бе нещо ново, но трябва да мине известно време, докато осмисли и добре разбере нещата.
