Видът на обичаен калмар е малко вероятно да изненада някой, но калмарът на Хумболт, това вече не е нещо просто.

Тези калмари се отличават с огромните си размери. Дължината на туловището на среден индивид е около един метър, а някои достигат и до 2,5 м.

Те са известни с агресивното си поведение.

Гмуркачите знаят, че трябва да се държат по-далече от такива животни, защото могат да ги наранят.

След урагана, който бе минал през Калифорния през 2005 г., петстотин калмари на Хумболт били изхвърлени на брега, тъй като били дезориентирани от бурята.

Изследователите открили, че октопода и сепията променят собствената си РНК самостоятелно, за да се адаптира по-добре към условията, които ги заобикалят.

Учените са открили, че калмари и октоподи имат невероятни способности. Оказва се, че тези животни могат да правят промени в собствена си РНК.

Промяната на живите организми се случват постоянно, въпреки че не можем да го видим наяве.

По-голямата част от животните имат спонтанни мутации в ДНК, които определят тяхното по-нататъшно развитие.

В същото време, калмари и октоподи относно си развитието са разработили много интересен механизъм. Тези същества са в състояние да променят целенасочено РНК, с цел по-добре да се адаптират към околната среда.

Такива „модификации“ въздействат на изработването на протеини, което помага на организма да се приспособи към съществуващите условия, без да се прибягва до мутация в генома.

Още през 2015 г. учените са установили, че калмари могат да редактират до 60% от РНК на нервната си система, опитвайки се по-добре да се адаптират към променящите се температури.

Сега анализът на хиляди РНК проби е показал, че подобен капацитет има в октопода и сепията – мекотели, които живеят предимно в топлите морета в близост до брега.

Това е само първият етап от изследването. В бъдеще учените ще се опитат да създадат генетични модели и да разберат с тяхна помощ ставащото изменение в организма на октоподите и сепиите, също ще изяснят и какво ги предизвиква.

Край бреговете на Швеция е намерен древният кораб Gribshunden, който наричали „морско чудовище“, потънал през 15 век.

По време на престоя си на морското дъно, корабът се е запазил много добре и се смята за най-добре оцелелите по рода си.

В южната част на шведското крайбрежие от дъното са извадили кораб с вид на чудовище, което има лъвски уши и челюсти на крокодил.

Според историческите данни, Gribshunden е потънал през 1495 г. Той се е запалил на път от Копенхаген до Калмар.

И въпреки, че огънят е повредил корпуса, корабът се смята за най-добре запазилия се за този период, включително и флагманът на Христофор Колумб „Санта Мария“.
Професорът Йохае Ронби от университета Сьодертьорен е отбелязал, че свирепия вид на кораба е направен с цел да плаши противниците.

Учените смятат, че този кораб се е запазил, заради студената и прекалено солена вода на Балтийско море, в която не живеят микроорганизми, които ядат дърво.

Съвременните хора по природа са скептици. Това се е случило, може би, защото са раснали, чели, слушали и гледали фантастични теории и предположения,а после забелязали, че животът е малко по-инакъв.
Чудовища не съществуват, както и Дадо Мраз, Снежанка, Баба Яга и т.н., но това не означава, че не могат да съществуват подобни същества.
Съществува мнение, че образа на Кракена е вдъхновен от среща с огромен калмар. Но колкото и огромен да е такъв калмар, той не може да разкъса лодка.
Скоро в Южния океан е забелязан колосален калмар. Смята се, че дължината на тялото му достига 14 метра, а очите и човката надминава тези на гигантски калмар.
За разлика от другите калмари, крайниците му са покрити с остри куки, които са сгънати навътре, а някои завършват и с три нокътя. А тези атрибути могат наистина да причинят значителни щети.

За да снимат гигантски калмар в естествена среда, учените трябвало да проявят малко фантазия. Били използвани светлини, музика, феромони и малки калмари.
Група учени провели изследване на най-загадъчните дълбоководни обитатели на Тихи океан край остров Титидзима, намиращ се на хиляда километри от Токио.
Всички разходи за операцията, която е започнала на 22 юни миналата година, е поел американски милиардер. Той предложил на учените да използват неговата 56-метрова яхта, предоставил на екипа уникална видеотехника за снимане в дълбините на океана и три модерни батискафа.
Изследователи, сред които имало японци и американци направили около 55 гмуркания. По това време всяка група от трима души – биолог, оператора и пилот са били на дълбочина от около хиляда метра от осем до десет часа. За да снемат чудовището на видео, трима специалисти са използвали различни начини.
Американският океанограф Еди Уидер се опитал да подмами калмара със светлина. Той направил мигащи светодиоди, които имитирали излъчващата се светлина от дълбоководни медузи. Вторият специалист, биологът О’Ши реши да използва комбинация от светлина, различни звуци, феромони и пръскаща струя вода.
Ако тези два способа не се увенчаели с успех, следвал трети, най- простия за привличане на грамадния калмара.
Сътрудникът на Националния научен музей в Япония Цунеми Кубедера решил към батискафа да прикрепи малки калмари и да включи цялото осветление. Така в пълната тъмнина, гигантския калмар за цели 18 минути бил в обсега на камерата.
Откритият екземпляр има дължина 3 метра и му липсвали две от най-дългите пипалата.
Дълго време гигантските калмари са се смятали за преувеличение на моряците. Първото доказателство, че те съществуват в действителност, се появява през 1854 г., когато в ръцете на датския натуралист Япетус Стенструпа попаднал фрагмент от челюст на представител от вида. След този инцидент, останки от гигантски главоноги често били изтегляни в мрежите на рибарите или такива били събирани от жителите на крайбрежието по брега.
За 160 години в ръцете на биолозите са попаднали 20 добре съхранени мъртви екземпляра. А живи такива чудовище, до началото на XXI век, никой не е виждал.