Когато Йовка разглеждаше снимките на телефона си, изведнъж трепна. Тя видя фотография, на която лежи на плажа напълно изтощена, разперила ръце и крака и дала гръб на всичко.
Йовка беше в шок: „Кой ми е направил тази ужасна снимка?“
Тя изпита отвращение към себе си, което нарастваше и ставаше още по-голямо със всяка измината минута. Бе готова да се разплаче.
Йовка вече се канеше да изтрие снимката, когато в стаята влезе синът ѝ.
– Може би ти ще ми кажеш, от къде се взе тази моя снимка? – обърна се тя към сина си и му показа снимката.
Първата реакция на юношата бе усмивка.
– Аз те снимах, когато бяхме край езерото миналата седмица. Просто не можах да устоя….
– Но ти трябваше да ме попиташ, преди да вземеш телефона ми и да ме снимаш, – каза сърдито Йовка.
– Права си, мамо, но погледни колко добре изглеждаш тук. Не е ли така?
Йовка още веднъж погледна снимката и се опита да разбере, какво искаше да каже синът ѝ.
Дойде и дъщеря ѝ, хвърли едно око на снимката и каза искрено:
– Ти си много красива! На мен ми харесва тази снимка.
Йовка въздъхна дълбоко. Но това ѝ беше нужно на този етап. Тя винаги обръщаше внимание на своите недостатъци. Но постепенно всичко започна да се представя в друга светлина пред нея.
Тя все още виждаше своите пълни бедра, но видя и жена, която се е уморила след разходка с децата си.
Йовка виждаше пълните си ръце, но същевременно с това видя ръцете на майка, която вдига децата си на ръце, за да не наранят краката си о камъните или да ги изгорят на горещия пясък.
Тя виждаше пълна жена, която бе облякла черен затворен бански, за да скрие проблемните си части на тялото, но виждаше и щастлива майка, която не се щадеше за своите деца.
От дълго време тя се бореше с наднорменото си тегло, както много други жени и навярно щеше да продължава и за напред така.
– Изглежда, – въздъхна тъжно Йовка, – няма да бъда стройна и слаба. Вярно е, че често се тегля на кантара, но не позволявам излишните ми килограми да ми пречат да живея.
Тя често отиваше с децата си на разходка. Понякога дори се чувстваше привлекателна. Е, не беше много сигурна в това, но се стараеше да мисли в тази посока.
„Може би е така, защото съм вече стара и много разсъждавам, – помисли си Йовка. – А може би сега се грижа за много по важни неща, отколкото за впечатлението, което правя на другите. Виж как децата ми гледат на моето тяло. Техните очи са изпълнени с любов“.
Така тя престана да мрази тялото си.
– Разбира се, – обясняваше Йовка на една своя приятелка, – ще продължа да се занимавам със спорт и правилно да се храня, за да бъда здрава, но именно сега искам да обичам тялото си такова, каквото е. Бих искала да се видя такава, както ме виждат моите деца.
